Бигъл или бийгъл (от английското Beagle) е порода средно-големи кучета. Появяват се като ловджийски кучета в Англия през първата половина на 19 век. Те живеят около 12-14 години. Обонянието им е силно развито. Ушите им са дълги и кадифено меки. Бигълът е дружелюбен и обича да си играе. Тази порода произлиза от хрътките.
Жизнено, страстно малко куче, изпълнено с ентусиазъм и енергия, винаги готово за всякака дейност, в която ще участва. Всичко в породата създава впечатление за атлетизъм и няма по-добра гледка от група бигли заети в преследване, техните глави ниско по следата, техните опашки устойчиво изправени нагоре, когато са концентрирани в преследването. По времето на Крал Хенри VIII и Кралица Елизабет I е имало острокосмести (желязна нишка) гончета, някои от които били достатъчно малки, за да се носят в джоба на ловното яке. Размерът се увеличил през годините, но понякога се раждат по-малки екземпляри от породата, наричани „джобни бигли“.

Бигълчето е здраво, компактно куче, оставящо впечатление на аристократичност без грубост. То е весело ловно куче, чиято основна дейност е да ловува, предимно зайци, проследявайки следата. Смело, много енергично, издръжливо и решително. Бдително, интелигентно и умерено темпераментно. Дружелюбно и внимателно, без да показва агресия или страх.

Игриво, с добър нрав и много общително, кучето Бигъл е подходящо както за хора с опит в отглеждането на кучета, така и за такива без. Кучетата от тази порода са подходящи за семейства с деца, тъй като се разбират много добре с тях. Чувстват се добре в компанията на други кучета и обичат да преследват малки животни. Бигълът е изключително обичливо куче, което се наслаждава на времето прекарано със своето семейство. Винаги е щастлив, когато някой от семейството се прибира вкъщи, размахва опашка и го приветства с целувки. Бигълът обича да изследва. Понякога неговото любопитство може да му докара неприятности и дори да го изложи на опасност. Той има много голям апетит, което го прави склонен към затлъстяване.
Тренировките с последователен характер са жизнено важни за тази порода, защото в противен случай кучетата могат да станат упорити и трудно се подчиняват. Малкият бигъл обожава да дъвче, така че е препоръчително да не го оставяте сам вкъщи. Бигълът има жизнерадостен нрав и е страхотен другар. С непознати се държи резервирано, а неговата бдителност и лай го правят добро куче пазач. Обожава храната и се възползва от всеки удобен случай, за да си открадне нещо за ядене. Това куче трудно се приучава на домашни навици. Изключително любопитен, бигълът има навика да се отдалечава и изследва. Обожава да копае и да се катери и би могъл да прокопае под оградата или да се изкачи по нея.

Съществуват две породни разновидности — гладкокосместа (с къс, гъст и фин косъм) и твьрдокосместа (с остър, твърд и гъст косъм). При едната кучето достига 33 см, а при другата – 33-38 см. Теглото му варира между 7 и 14 кг в зависимост от височината му. Има къса, лъскава и гъста козина, която може да е бяла на цвят, жълтеникаво кафява и лимонено жълта , като най-често се среща в комбинация от черен, жълтеникаво кафяв и бял цвят.

Късата, лъскава козина на Бигъла не изисква особено голяма поддръжка. Бързо разресване и разтриване с влажна кърпа от време на време ще я поддържа в добро състояние. Необходимо е да се уверявате, че ушите му са сухи, за да избегнете инфекции. Козината му пада умерено.

Продължителността на живот на бигъла е около 10-14 г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително проблеми с щитовидната жлеза, епилепсия, катаракт, глаукома, смущения в кръвообращението и др. Родителите на кучето трябва да имат CERF и OFA сертификати.

Бигълът се среща в най-различни цветови комбинации, почти всиките от които са допустими и това е един от факторите, благодарение на който породата е станала толкова популярна. Личните предпочитания могат да бъдат отрязявани в процеса на развъждане, но никога по време на състезание. Без съмнение всички оцветявания трябва да бъдат насърчавани, без предпочитание на едни пред други.

Източник: wikipedia.org