Публикации в | За детето

Добрите родители не се боят да кажат НЕ!

Публикувано на 15 ноември 2013 от Vesi

Кога за последно се озова насред магазина с дете, което се тръшка по пода с виковете: “Искам, искааам… Купи ми гоооо!“…? Малко други неща са в състояние да предизвикат толкова неодобрителни погледи от околните.

Именно в такъв момент обаче е важно да сдържиш емоциите си и да кажеш „Не!“.
Добрите родители не се боят да кажат НЕ!
Някои родители лесно се подлъгват в подобни ситуации. Водени от чувството за неудобство („Пак ще ме изкоментират всички от квартала.“), те бият „отбой“ и бързо решават проблема, като пускат причината за детската истерия в пазарската количка. А за да запазят капка самоуважение, заявяват с най-категоричен тон: „Ако продължаваш да не слушаш, ще върна играчката обратно в магазина!.“ Или „Това е за последно – нов подарък ще получиш чак на следващия голям празник…“

От личен опит знам какво се случва после – толкова желаната играчка същата вечер е обявена за „глупава“ и бива захвърлена в някой ъгъл, а на следващия ден битката за нови и нови подаръци започва отначало.

След няколко години обаче малкото ти (капризно) съкровище, свикнало да получава всичко на мига с помощта на викове и тръшкане, ще се превърне в нетърпеливо и вечно недоволно дете, убедено че светът се върти около него. Няма да си в състояние да го накараш да направи каквото и да било, ако то не му носи светкавична печалба.

Има начин да се справиш с детските капризи и да намалиш напрежението, което отказът ти неминуемо ще предизвика. Ето няколко изпитани трика за всякакви ситуации. С тяхна помощ твоето Не! ще носи позитивно послание за малкото човече.

1. Прояви достатъчно разбиране и интерес, преди да откажеш с „Не!”.

Не бързай да отсечеш: “Не, днес няма да купуваме нищо подобно!”, да изтръгнеш играчката от ръцете и да задърпаш хлапето в другата посока. Опитай така: разгледайте я заедно, след което кажи: “Тази играчка е наистина интересна. Какво ли може да прави? Колко жалко, че днес вече не можем да купим нищо повече.” После насочи вниманието му към нещо друго и продължи нататък.

2. Кажеш ли „Не!“ веднъж – продължавай нататък, не се разколебавай и никога не променяй решението си.

Например след като вече си отказала да купиш играчката, премини бързо нататък към другите щандове, без да се спираш. Колкото по-бързо се отдалечиш от желания обект, толкова по-добре.

3. Когато е възможно, казвай „Не!“, като всъщност казваш „Да!“.

Предложи на детето някаква алтернатива. Следващият път, когато малкото човече си заплюе поредното чудо на техниката, опитай с: “Можеш да имаш тази супер книжка за оцветяване вместо това.” По-добре е от категоричното “Не. За теб повече нищо, което работи с батерии.”

4. Когато раздразнението ескалира, на помощ идва хуморът.

Искрено завидях наскоро на търпението на една майка, чието дете се беше запънало пред щанда с играчките с викове: “Искам яяя! Не те обичам, мамо!!!” Въпросната мама със завидно самообладание отговори: “Миличка, играчката не е лоша, но предишната ти кукла всъщност беше мнооого по-хубава.” След малко двете продължиха нататък, без повече обяснения.

5. Опитай да постигнеш добро съотношение между „Не!“ и „Да“.

Ако детето ти не е свикнало да получава откази, то винаги ще реагира бурно на поставено ограничение. Ако обаче по цял ден обаче получава забрана след забрана, ще израсне като негативно настроена личност. Децата много бързо се ориентират дори кой от двамата родители е по-склонен на отстъпки и насочват „изнудването” обикновено към него, когато искат да получат нещо.

6. Детето расте и заедно с това трябва да се променя твоето „Не!“.

През първата година бебешките нужди и желания съвпадат. Така че малкото човече практически не получава откази. През втората година обаче се появяват желания и стремежи, които не винаги са безопасни за детското здраве. „Не!“ и „Да“ в този период стават поравно.

Внимавай с детето между 14-ия и 18-ия месец – мъничето ще започне да ти се противопоставя. Например да откаже категорично да върви в посоката, в която ти искаш да се движите. Твоят отказ в този момент е хубаво да бъде с алтернативни думички. А около 18-ия месец детето ще трябва да свикне, че думичката „Не!“ е просто „част от живота”. На този етап можеш да му обясняваш какво и защо му отказваш. Не го третирай като бебе – малкото човече вече е пораснало! Около 2-та си година самото хлапе ще е станало експерт в произнасянето на „Не!“ в отговор на твоите желания :) .

7. Използвай въображението си и измисли алтернатива, вместо да повтаряш „Не!“ до безсъзнание.

Ако имаш например енергично момченце, което не спира да се катери по шкафовете и да събаря всичко от рафтовете, е по-добре да го изведеш на детската площадка, вместо да викаш след него. Смяната на обстановката и средата, подходяща за мъничето – играчки за катерене, пространство за тичане, ще успокоят духовете и на двама ви. Озовеш ли се в ситуацията да преследваш като полицай малкия разбойник, явно е време за нещо по-забавно. Излезте на рзходка и го остави да потича.
8. Дори и в най-ранните месеци, детето трябва да свикне да разпознава езика на тялото ти и да осъзнае кои жестове, мимики, поведение означават „Стоп!”.

Първото ухапване по време на кърмене и твоето стреснато изражение говорят много ясно на бебето „Не го прави!“; първият път, когато е допълзяло до масата и е хванало опасен предмет, то е регистрирало по разтревоженото ти изражение, че е в опасност. Детето, което е свикнало да открива одобрение във всичките ти жестове (обичта и гордостта, изписани на лицето ти, нежността на твоите прегръдки), ще реагира бързо на всяка промяна в езика на тялото ти, която подсказва негативна емоция. Колкото повече му показваш обичта си, толкова по-лесно ще разпознава ситуациите, в които трябва да спре.

9. Усъвършенствай „Онзи поглед”.

Помним го и ние самите от нашето детство – предупредителният поглед на мама, който казва, че още секунда и ще преминеш границата, след която… Върши работа, без да си казала и думичка. Очите ни ясно изразяват това, което мислим и чувстваме – ако си ядосана на детето, то бързо ще го „прочете” в погледа ти. Затова е важно малкото да разбере, че не одобряваш поведението му, а не самото него.

10. Използвай алтернативни думички.

Ако повтаряш „Не!“ като мантра, това намалява силата на посланието, което отправяш. Опитай с други думички, подходящи в определени ситуации. Например, ако бебето е допълзяло до купичката с кучешката храна, вместо инстинктивно да извикаш „Не!“, използвай „Мръсно е! Носи болести!”. Направи го пак и пак – всеки път, когато мъничето реши да докопа лакомствата на домашния любимец. Фразата – една и съща, и разтревоженият израз на лицето ти, ще му помогнат да разбере.

11. Използвай „Онзи глас”.

След като си усъвършенствала „Онзи поглед”, идва ред на предупредителния тон, който ще използваш в ред ситуации: когато детето пресича границите на добрите маниери, застрашава безопасността и здравето си. След третата годинка мъничетата лесно са в състояние да разпознаят само от тона на гласа ти кога не се шегуваш и ситуацията е станала сериозна. Нека „предупредителният глас” да е овладян, категоричен и грижовен.

12. Избягвай капаните.

Има ситуации, в които трябва да си наясно какво ще последва. Например, ако заедно с детето пазаруваш подарък за рождения ден на съседчето. Постарай се да обясниш ситуацията на детето още преди да сте влезли в магазина – кажи му, че днес ще купите само един подарък и той ще е за друго дете. Така мъничето ти ще влезе в царството на играчките с определени очаквания, а ти ще избегнеш разправиите в стил: „Не, този подарък е за Ивчо, не е за теб…“.

13. Нека детето започне да пести пари само.

Ако вече ходи на училище и има някакви джобни, няма нищо по-добро от това да се научи да спестява част от тях, за да ги даде за играчка. Със сигурност тя няма да му омръзне още в деня на закупуването.

14. Ако си от майките, които просто не могат да отказват на децата си…

Може би самата ти не осъзнаваш, но си започнала да отказваш на малкото си съкровище буквално в първите часове след раждането. Случило се е още с първите опити на бебето да засуче, когато си отдръпвала гърдата, която новороденото е захванало неправилно, за да го научиш как да засуче. Това е бил и първият ви урок по дисциплина: за да се нахрани добре мъничето ти, а ти да се предпазиш от разранени зърна.

И това е само началото! Независимо дали ще използваш думичката „Не!“, или „Не пипай!“, „Спри!“, или пък просто вземаш от ръцете му неподходящия предмет и го залъгаш с играчка, ти му помагаш след време да знае, че трябва първо да помисли, преди да направи нещо опасно

15. Обичай мъдро детето си!
Щастливи растат не децата, на чиито капризи постоянно угаждаме. Щастливо е детето, чиято майка го обича толкова, че да му поставя ограничения! Твоето малко съкровище очаква от теб да знаеш кога да кажеш: „Не!“. Остави го малко да ти се посърди – така като порасне ще бъде едно щастливо и отговорно хлапе.

Източник: moetodete.bg

Коментари


+ 2 = 6

Advertise Here
Advertise Here
Лекарски препоръки и съвети