В Откровението на свети Йоан Богослов е описана битката на свети Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята.
Освен това според вярванията свети Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава „Кой е като Господ?“ (miyka’el бил бойния вик на небесните армии на иврит).
Св. архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет (заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. B народните вярвания е известен като „душевадец“: той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна). Свети Архангел Михаил e още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Като началник на небесните войнства, свети Архангел Михаил е наричан също и „архистратиг“ в православната традиция.
Това е и името на осем византийски императори. Денят на свети Архангел Михаил е 8 ноември. В Корана името Михаил също е застъпено, но под друга форма — Микал (M?ka’?l)[1]. Обикновено, ликът му се намира на входа на православните храмове изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мисли. Счита се, че може да възприема човешки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява.
Ежегодно на 8 ноември се чества православния празник Архангеловден. На този празник,празнуват хората с име: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радка, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радина, Раделина, Радостин, Радивой, Райка, Райчин, Рачо, Руси, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле и Ханка.
На Архангеловден християните почитат светите ангели и най-вече св. Архангел Михаил, който е смятан за вожд на небесните сили. Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света литургия в митрополитския храм „Света Неделя“.
Исторически този празник е установен в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор, който осъдил и отхвърлил неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света и утвърдил православното им почитание. Според учението на църквата светите ангели дотолкова се утвърдили в доброто и любовта към Бога, че вече не могат да отпаднат от него. Те се наричат „втори светлини“, защото чрез тях светлината на Христовата истина идва, без да се задържа, без да се губи, без да се смалява или изопачава.
За ознаменуване тържеството на деветте ангелски чина бил избран деветия месец, а, тъй като в това време църковната година започвала от март, днес се отбелязва през ноември. Осмият ден пък напомня за Събора на безплътните или, който ще стане в деня на Страшния съд, който светите отци наричат „ден осми“. Освен за Страшния съд, този празник напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е верен помощник, защитник и наставник.
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани „Рангелов“ или „Господьов хляб“, „Боговица“, „Света Петка“, „Рангелово блюдо“. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
]]>