Ким Кардашян споделя, че стягащото бельо е „най-добрият ? приятел“; Снимка: Reuters
Някои от дамите го носят само в определени моменти, като например, когато обличат впити рокли. За други пък стягащото бельо е неизменна част от техния ежедневен гардероб. Експерти обаче предупреждават, че подобен аксесоар може да се окаже повече вреден, отколкото полезен.
Според тях стягащото бельо е опасно за здравето, тъй като притиска органите на дамите.
Хората, предразположени към изпускане на урина, са застрашени от внезапна инконтиненция. Всъщност това не е първият път, в който лекари предупреждават за вредата от носенето на стягащо бельо. Твърди се, че то увеличава натиска върху долната част на стомаха, което увеличава риска от язви и дори рак на хранопровода.
Експертите са категорични, че подобен тип бельо пречи на дишането и дори може да доведе до пристъпи на паника. Освен това женските крака също могат да пострадат, защото се сковават. Лоша циркулация, кръвни съсиреци, разширени вени и подути глезени са още няколко от множеството здравни опасности, пише вестник Daily Mail.
Източник: tialoto.bg ]]>
Стойностите на хемоглобина се измерват, като се вземе предвид количеството червени кръвни телца в грамове /гр./ на децилитър /дл./ обща кръв, (децилитърът се равнява на 100 мл и е една десета от литъра). Нормалните нива на хемоглобин зависят от: възрастта – дали човек е навлязъл в периода на пубертета, пола и индивидуалния здравен статус.
Новородените трябва да имат хемоглобин: 17-22 гр./дл.;
бебета на едноседмична възраст: 15- 20 гр./дл.;
бебета на едномесечна възраст: от 11 до 15 гр./дл.;
деца: 11 до 13 гр./дл.;
мъже: 14-18 гр./дл.;
жени: 12-16 гр./дл.;
мъже над средната възраст: от 12, 4 до 14, 9 гр./дл.;
жени над средната възраст: от 11, 7 до 13, 8 гр./дл.
Всички тези стойности може леко да варират.
Обикновено най-характерният признак на това, че имаме нисък хемоглобин, е чувството за лесна уморяемост и изтощение. Тъй като клетките не получават достатъчно кислород, мускулите не могат да работят ефективно – да се съкращават и отпускат с голяма честота. И когато прекаляваме с физическото натоварване, може да усетим силна мускулна болка и дискомфорт. Често хората с нисък хемоглобин се оплакват от болки в краката и невъзможност да разхождат на дълги разстояния.
Поради липсата на нормален приток на кислород, който да захрани мозъка, хората с нисък хемоглобин се измъчват от силно главоболие. При тях може да се наблюдават замаяност при рязко ставане от стол и слабост, стоейки изправени за продължителен период от време. Много често те се оплакват от това, че им причернява пред очите за кратко при внезапно ставане от леглото след сън.
Липсата на концентрация и лесното забравяне са също симптоми на анемията. Това е сериозен проблем при децата, които може да се чувстват слаби, изтощени и раздразнителни при това състояние. Ниският хемоглобин може да влоши тяхното представяне в училище и да се развият поведенчески проблеми.
Сърцебиенето и болката в гърдите също така съпровождат живота на анемичните хора. На сърцето се налага да изпомпва по-често кръв, за да компенсира липсата на кислород в циркулиращата такава. Този кислороден недостиг може да предизвика признаци на задух.
Бледият и неизразителен цвят на кожата може да индикира липса на кислород в кръвоносните клетки. Ниският хемоглобин е дори по-забележимо проявим при поднокътната тъкан и венците, които трябва да бъдат добре порозовели, а при анемия това не е така.
Нехарактерното хранително поведение и необяснимото желание да се ядат негодни за консумация, или необичайни продукти, също може да е симптом на това състояние. Хората с недостиг на желязо и нисък хемоглобин са склонни да хапват по-вредни храни, сладки изделия или такива с много нишесте.
Възпаление на езика, болезнени пукнатини в краищата на устните, често обелване на кожичката им и бледият цвят на вътрешната част на долните клепачи могат също да са симптоми на появата на недостиг на желязо и развиване на анемия.
Източник: ezine.bg ]]>
Причини за повишена температура Повишената температурата може да бъде свързана с наличието на остри респираторни инфекции, стомашни инфекции, пневмонии, ангини, възпаление на вътрешните органи и т.н.
Случва се покачването на температурата да се провокира и от алергии, емоционални стресове, дори прегряване.
В крайна сметка повишената температура се явява защитно-приспособителна реакция на организма, като при това се стимулира имунитета и се унищожават болестотворните микроби и вируси.
Високата температура е симптом, а не болест.
Знаете ли, че…
* В първите няколко дни от живота на новороденото е възможно температурата му да бъде леко повишена (37,0-37,4 градуса).
* Към първата година температурата на детето е в нормални граници (36,0-37,0 градуса, като най-често е 36,6 градуса).
Не бързайте да понижавате температурата!
За всяка майка безпокойството е голямо, когато съкровището й се разболее. Тя е готова на всичко, за да му помогне и да облекчи състоянието му. Но точно в този момент не трябва да бързатe!
До 38 градуса не се препоръчват температуропонижаващи средства, тъй като повишената температура е защитна реакция на организма и до тези градуси се предполага, че той може сам да се справи. По време на повишаване на температурата всъщност в организма се изработват специални вещества, които активно се борят с инфекцията.
Покаже ли термометърът над 38 градуса, тогава непременно се консултирайте с педиатъра, който ще назначи необходимото температуропонижаващо средство. Имайте предвид, че всяко лекарство против температура е „нож с две остриета“ – от една страна сваляте температурата, от друга – се намесвате в имунните процеси и можете да предизвикате негативни явления.
„Температуропонижаващото средство е решение за определен срок от време. А как ще протече лечението на самата болест, причиняваща температурата, може да реши само лекарят.“
Докато чакате…
какво ще се случи с температурата (ще надмине ли 38 градуса, няма ли) ти е трудно просто ей така да стоите „със скръстени ръце“. Напълно разбираемо е, че се страхувате и ти се иска някак си да помогнеш докато решите, че е време за педиатъра.
Когато детето е с повишена температура в никакъв случай не го загрявайте с помощта на одеяло, топли дрехи, включване на допълнителна печка в стаята – всичко това е опасно. Малкото има нужда от леко облекло, свеж въздух и температурата в стаята не трябва да бъде повече от 20-21 градуса.
Не забравяйте, че при повишена температура се увеличава загубата на течности. Ето защо давайте на често по малко течности. Мъничето по-често слагайте на гърдата или му давайте вода. На по-голямото дете предлагайте вода, фрешове, чай.
Нормално и при висока температура апетитът на детето да се влоши. Не го насилвайте да се храни, ако не иска. Предлагайте му по-лека храна и го остави да има право на избор.
Можете да пробвате да облекчите състоянието на детето с компрес от студена вода или студена вода + оцет. Мокрите кърпи на челото, крачетата и ръчичките вероятно ще помогнат.
Повечето родители използват и лекарства, които могат да закупят от аптеката без лекарско предписание. Най-безопасни за децата остават медикаментите, съдържащи парацетамол. Обикновено ибупрофен се препоръчва в случаите, когато парацетамолът се оказва противопоказен или неефективен. Но аналгин и аспирин в никакъв случай не давайте на малкото дете. Единствено лекарят може да включи в лечението течен аналгин, ако прецени, че ситуацията е екстремна и това се налага.
За съжаление всяко лекарство има и странични ефекти. Най-често това са алергичните реакции. При едно дете те могат да се проявят от аналгин, при друго – от парацетамол. Но научните изследвания показват, че тези случаи са много повече вследствие на аналгина, отколкото на парацетамола. И затова парацетамолът остава все пак най-ефективното средство. Важно е да спазваш дозировката, за да си сигурна, че няма да навредиш на малкото човече.
Непременно се консултирайте с педиатър, ако:
* температурата е над 38 градуса;
* ако повишената температура е съпроводена с повръщане, загуба на съзнание, трудно преглъщане и дишане, главоболие, болки в корема или гърдите;
* детето поддържа температура между 37 и 38 градуса повече от два дни;
* в продължение на няколко дни малчо е имал температура под 38 градуса, но изведнъж рязко се е повишила – такава температура може да се окаже вследствие на вторична инфекция, например отит или ангина;
* поведението на малкото е нетипично – необичайно капризно е, апатично, сънливо, плаче повече от обикновено, дърпа си ушите;
* ако детето на фона на високата температура е прекалено бледо и отпаднало.
Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: д-р Радка Масларска, началник отделение Неонатология в МБАЛ „Токуда Болница София“
Източник: moetodete.bg
Боледуване
Причини за остри респираторни заболявания (ОРЗ)
1.Недоизлекуване
Много майки , след като са минали 5 дни от лечението, обобщават: „Вече всичко е наред: детето няма хрема, нито пък температура, от време на време накашля, но няма страшно. Нямам нужда от повече болнични, докторе. И без това вече ме гледат накриво на работата. Моля ви за бележка, че детето е здраво, за да го заведа на детската“. В повечето случаи родителите не могат да бъдат убедени, че остатъците от болестта не трябва да се оставят на самотек, защото могат да доведат до усложнения или пък до хронично заболяване. По принцип след ОРЗ са нужни поне още 5-7 дни да ограничите контактите с други деца, а и с възрастни – така че никакви гости, пътувания с градския транспорт, ходене по магазините. В противен случай рискът е голям детето отново да се разболее. Имунната система се нуждае от време, за да се възстанови.
2.Среща с вируси от друг вид и бактериални инфекции
Вирусите, които причиняват ОРЗ са твърде много (повече от 200). При едно боледуване се получава имунитет към един вид, при друго – към друг вид. Освен това има и бактерии (стрептококи, стафилококи…), които също могат да предизвикат респираторни заболявания. Ако детето посещава детска градина имайте предвид, че попадайки в новата обстановка, то ще се срещне и с нови вируси и микроби. Логичен е въпросът: защо едни деца не се разболяват, а други не спират да ходят по доктори. Всичко това много зависи доколко ефективно работи имунната система на детето.
3.Слаб имунитет
Защитните сили на организма са сложна система и се влияят от множество фактори.
Не прибягвайте към самолечение, вашият педиатър ще ви даде най-правилната насока за справяне с болестта
Дисбактериоза – това е състояние, при което има нарушение на нормалния състав на чревната микрофлора. Интензивно размножаващите се патогенни микроорганизми се оказват много повече от полезните бактерии и им пречат за изработването на имуноглобулин А – основният защитник на организма от инфекции.
алергия – това е протичащ възпалителен процес. Защитната система на организма се бори с него, но не смогва да се справи и с нови инфекции.
Глисти – отново защитните сили са изпревени пред „изпитание“: трябва да се борят и с вирусите, и с премахването на токсините.
Заболявания на вътрешните органи: бъбреци, сърце или например нарушение на функциите на стомашните жлези, които обезпечават синтеза на имуноглобулина.
Какво да правите при остри респираторни заболявания (ОРЗ)?
Дете, което боледува често, особено дори и да не е толкова често, но продължително, трябва да бъде изследвано. Като начало педиатърът е редно да назначи следните изследвания:
-общ анализ на кръвта;
-понякога е нужен биохимичен анализ на кръвта;
-анализ на урината;
-имунограма (показва различни нарушения в отделни звена на имунитета).
След като се получат резултатите от изследванията, педиатърът преценя от какъв специалист трябва да бъде консултирано детето, за да се открие причината за честите ОРЗ.
Преди всичко, като по правило, е нужно детето да посети алерголог. Особено ако след болестта още дълго време продължава да кашля. Това може да бъде сигнал за т.нар обструктивен бронхит.
Ако детето има проблем с бъбреците, се изпраща при нефролог. При проблеми с храносмилателната система – при гастроентеролог. И непременно при специалист УНГ – обикновено 90% от често боледуващите деца имат сериозни проблеми именно в тази област, най-вече с аденоидите (сливиците).
Твърде рядко малкото се нуждае от имунолог, тъй като патологии на имунната система за щастие почти не се срещат при децата. Но ако ОРЗ са твърде чести, продължителни и тежки, то детето изостава от своите връстници и тогава се нуждае от имунологично изследване.
Лечение без грешки
Понякога може би решавате, че и сама (без лекар) можете да опитате да се справите с зачервеното гърло и температурата на детето. Разбира се, консултацията с педиатър е задъжителна, а вие все пак не допускайте тъй често срещащите се грешки:
В никакъв случай не прибягвайте по собствено усмотрение към антибиотика. Вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. Не само че тези лекарства не действат на вирусите, но и влошават състоянието на микрофлората в стомаха и така се провокират алергични реакции. Само лекарят може да прецени дали има нужда от антибиотик – понякога го включва като „застраховка“ срещу евентуални усложнения.
Не се опитвайте веднага да свалите температурата. Тя е естествена защитна реакция на организма и когато е повишена, тогава вирусите и бектериите престават да се размножават. Едва когато достигне 38 градуса, можеш да използвате температуропонижаващи средства.
Има растителни средства, които укрепват имунната система, но тях използвайте когато детето е здраво и след консултация с педиатъра. Не ги давайте по време на боледуване.
Източник: moetodete.bg
]]>
Най-чести причинители на алергия и признаците, по които да се ориентираме за наличието й.
Полените са виновни за т. нар. сенна хрема. Алергия могат да предизвикат полените от треви, дървета, цветя, дори стайни растения. Признаците включват кихане, водниста хрема, запушен нос, алергичен конюнктивит.
Алергията към животни се дължи на реакция към белтък, отделян от мастните жлези на кожата им, който присъства и в слюнката им. Алергията може да се развие след две или повече години на присъствие на животното в дома и да не премине дори месеци след преустановяване контакта с него.
Домашните акари, които присъстват в домашния прах и се изхранват с отпаднали мъртви кожни клетки. Повишената влажност създава изключително благоприятни условия за размножаването им, ето защо те се намират най-вече във възглавници и дюшеци.
Алергична реакция се развива при ужилване или ухапване от насекоми, при което се наблюдава силен оток и зачервяване на тъканта.
Мухълът или плесента отделят спори и други потенциално токсични субстанции, които предизвикват алергична реакция. Развиват се при наличие на висока влажност, най-вече в бани. Добре проветрявайте дома си и избягвайте събирането на трева или натрупването на купчини слама, листа в двора си.
Храните, които най-често предизвикват алергия, са мляко, морски деликатеси, яйца и ядки. Симптомите включват обриви, гадене, диария, дори може да предизвикат анафилактичен шок.
Латекс – Ръкавици, домакински или медицински, дори презервативи причиняват у някои оплаквания като сърбеж на кожата или носа, обрив, зачервяване на кожата, алергичен ринит и/или конюнктивит, хриптене до анафилактичен шок.
Медикаменти – Отново симптомите могат да включват обрив, дразнене на клепачите на очите, запушен нос, както и по-опасните оток на лицето и устната кухина с последващ задух. Всяко едно лекарство би могло да предизвика алергия, както антибиотикът, така и аспиринът.
Аромати – Някои имат алергия от парфюми и други силни миризми, които най-често се излъчват от детергенти, козметични продукти, ароматизатори, ароматни свещи. При част от засегнатите симптомите отминават с отстраняване на дразнителя, при други алергичната изява може да е по-изявена.
Хлебарки – Не точно към тях, колкото към белтъци, които оставят. Няма спасение от хлебарките, особено при топъл климат и ако живеете в апартамент, но можете да ги намалите като редовно подържате чистота в кухнята си и запушите всички отверствия, откъдето те могат да навлязат в жилището ви.
Източник: Puls.bg
Доц. Маринова – началник на Клиника по гастроентерология, УМБАЛ – Плевен.
Паренето и „киселините” зад гръдната кост е най-честия симптом на гастро езофагеалната рефлуксна болест. Тя е изключително често нарушение, което все още се подценява и от пациентите и от някои лекари. У нас всеки 3-ти възрастен има подобни симптоми, които за съжаление лекува без консултация със специалист-гастроентеролог.
Наличието на парене зад гръдната кост няколко пъти седмично е ясен признак, че нарушенията в хранопровода изискват качествено и достатъчно продължително лечение.
Първото, което може да се предприеме преди други по-задълбочени и инструментални изследвания е т.нар тест с протонен инхибитор (медикамент, който потиска производството на стомашна киселина):
– Приема се подобен медикамент в продължение на 5 дни.
– При подобрение вероятността да се касае за рефлуксна болест е много голяма и може да се продължи лечението с медикамент
– При липса на ефект се пристъпва към ендоскопско изследване на хранопровода и стомаха, за да се търсят други причини за оплакванията.
Основната грешка на повечето пациенти е самолечението или търсенето на терапия само чрез телевизионните реклами. Продуктите, които се рекламират директно по медиите могат да повлияят за кратко при неусложнени нарушения. Те няма да излекуват основната причина на рефлуксната болест. Моите препоръки са лечението винаги да се провежда от специалист. Аз започвам лечение с инхибитор на секрецията на стомашна киселина. Качественият медикамент ще овладее симптомите още в първите дни. И това е другата грешка на пациентите – те смятат, че липсата на симптоми означава липса на нарушение. Не е така. За да се постигне качествено възстановяване целостта на хранопровода е необходим прием на ефективен медикамент минимум 4 до 8 седмици. Всеки курс с по-малка продължителност само ще повлияе на симптомите без да излекува основната причина.
Медикаментите, които блокират болката и възпалението в ставите за съжаление блокират и факторите, пазещи стомашната лигавица от действието на стомашната киселина. Агресивното действие на киселината върху стената на стомаха води до това усещане за болка и дискомфорт. Когато се налага да приемате медикамент от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства да се включва медикамент понижаващ секрецията на стомашна киселина. Включването на ефективен инхибитор на киселинната секреция не само ще ограничи появата на стомашна болка. Той може да ви предпази и от животозастрашаващ кръвоизлив от стомашна язва, която често възниква при прием на противовъзпалителни медикаменти.
Винаги се консултирайте с вашия лекар, когато приемате подобни медикаменти.
Д-р Анета Попиванова – педиатър-неонатолог, председател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, зам. председател на Националния комитет по кърмене. Началник отделение „Физиологично” в Клиника по неонатология при УАГБ „Майчин дом”
Кърменето е естественият начин за хранене на бебето. Така са се хранили бебетата откакто свят светува и откакто има хора. Адаптираните млека или млеката за кърмачета, както сега се наричат, влизат в широка употреба от началото на миналия век. Те са създадени на базата на кравето мляко. От момента на създаването си до сега, производителите им се опитват непрекъснато да доближат състава им до състава на майчината кърма. Майчината кърма е златният стандарт. Млеката за кърмачета имитират нейния състав. Майчината кърма е „жива течност“, променяща състава си с израстването и развитието на бебето, за да отговори на непрекъснато променящите се нужди от хранителни вещества, имуноглобулини, растежни фактори, витамини на бързо развиващия се детски организъм.
За майката кърменето също носи преимущества и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
Хормоните, които са отговорни за изтичането на млякото от гърдата влияят върху съкращаването на мускулатурата на матката след раждането, а това е важно за спиране на кръвотеченията след раждане. По този начин се профилактира развитието на анемия при майката. Колкото по-голяма е общата продължителност на кърменето през целия живот на жената, толкова по-ясно са изразени неговите благоприятни въздействия върху здравето й. Намалява се рискът от развитие на рак на гърдата и яйчниците и от развитие на остеопороза в по-късна възраст. Не на последно място в процеса на кърменето между майката и бебето се създава една изключително силна емоционална връзка. Този чест контакт между майката и бебето позволява изграждането на един много по-хармоничен тип нервна система у него и оформянето на връзки в мозъка, които благоприятстват изграждането на един много по-уравновесен, по-спокоен характер, с много по-добра адаптивност към външните дразнители.
Международните препоръки са, че кърменето трябва да продължи толкова дълго, колкото майката и бебето пожелаят с подходящо за възрастта захранване и хранене с други, немлечни храни. Това означава, че някъде около шестия месец кърмачето е готово физически и нервно-психически да започне да се храни по друг начин. Дотогава кърмата отговаря напълно на нуждите на развиващия се организъм на кърмачето. Няма нищо страшно, ако кърменето продължи до втората година. Това по никакъв начин не влияе негативно – нито емоционално, нито физически, нито за психологическото съзряване на детето, независимо от неговия пол. Това са редица предубеждения, които съществуват в нашето общество, но няма нито едно проучване, което да доказва вредното въздействие на продължителното кърмене върху физическото, психическото и емоционалното здраве на майката и бебето.
Д-р Борислав Милчев, председател на регионалната структура на БЛС Видин.
„Глоби за пациенти, които не минават на профилактични прегледи, трябва да има. Те са разписани в закона още преди няколко години, но това, че не се изпълняват, е проблем на контролиращия орган“- така коментира проблема с масовото неизпълнение на профилактичните прегледи д-р Борислав Милчев, председател на регионалната структура на Българския лекарския съюз във Видин пред БНР, съобщи Е-Видин.
„Това, че ние сме нехайни към собственото си здраве, е много лошо и тези глоби трябва да стимулират пациента сам да се погрижи за себе си. Аз също съм попадал в неприятни ситуации, а те са могли да бъдат избегнати“, допълни д-р Милчев.
Размерът на глобите за пациенти, които не минават на профилактични прегледи, стига до 50 лева.