LifeBox » Празници

Цветница, Връбница

Vesi — Sun, 13 Apr 2014 08:16:08 +0000

Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумиченето“. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

Именници: Аглика, Аглая, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина

Източник: imenata.com

1-ви април – Ден на шегата

Vesi — Tue, 01 Apr 2014 06:53:06 +0000

На 1 април отбелязваме Деня на хумора, шегата и лъжата.
Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден. Има и различни версии за произхода на този празник.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

Според трети вариант на историята за празника на шегата, този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат.

Източник: dariknews.bg

3-ти март – Национален празник на България!

Vesi — Mon, 03 Mar 2014 09:06:01 +0000

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и след 500-годишно османско владичество се създава Българска държава.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей.

Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Сан-Стефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

21 ноември – Ден на християнското семейство

Vesi — Thu, 21 Nov 2013 09:43:58 +0000

На 21 ноември Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично – Деня на християнското семейство и младеж.

Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма.
Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я.

Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.

Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.

Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

Източник: БГНЕС

19-ти ноември – Международен празник на мъжете

Vesi — Tue, 19 Nov 2013 07:29:53 +0000

19-ти ноември – ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ПРАЗНИК НА СИЛНИЯ ПОЛ!!!

Празникът е въведен по идея на бившия президент на Русия Михаил Горбачов, която е подкрепена от службата на ООН във Виена, както и няколко други международни организации.

За първи път деня е бил отбелязан през 2000 година.

Тогава по идея на Горбачов е създаден и приз – копие на „МИСЛИТЕЛЯТ” на Роден, който е бил даван на доказали се мъже в няколко сфери на живота – икономика, бизнес, политика, изкуство и пр. Наградата се е раздавала до 2006 година.

За първи път и България ще се присъедини към страните, в които се отбелязва международен ден на мъжете. Все пак ви припомняме, че най-големия подарък, който радва мъжете е вниманието, което получават от жените.

Любопитно е, че освен международен, има и световен ден на мъжете, който се отбелязва всяка година на 5-ти ноември от страни като САЩ, Великобритания, Ямайка, Австралия, Индия, Сингапур, Малта И ЮАР.

Домашни идеи за красива Коледа

Vesi — Mon, 18 Nov 2013 13:47:53 +0000

С наближаването на Коледните и Новогодишни празници настроението естествено се покачва. Мисълта за уютна атмосфера, пукащи съчки в камината и подаръци ни зарежда с положителни мисли и емоции.

Ще ви предложим галерия от няколко красиви идеи за украса на вашия дом, която можете сами да измайсторите заедно с децата си.

Днес православната църква празнува денят на Свети Мина

Vesi — Mon, 11 Nov 2013 09:42:19 +0000

Днес – 11 ноември, почитаме свети Мина като покровител на семейството. Името му означава „месечина, луна“.
На днешния ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория, Минчо и Минка.

Известен чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните.
Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан.

По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.

Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог.

Така изминало доста дълго време. В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.

Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват.

От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи.
По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

Красиви идеи за ефектни и сияйни празници

Vesi — Sat, 09 Nov 2013 14:03:16 +0000

Хей, приятели, усещате ли как тихичко, тихичко есента дойде, очарова ни и тайно си застяга куфарите за някое прекрасно място на заслужена почивка… Да, как бързо лети времето и съвсем скоро през прозорците – с изненада или пък не, ще установим, че зимата вече се настанила достолепно по нашите географски ширини…

А най-хубавото е, че наред със зъзнещите сутрини и ледени вечери започва шеметният маратон за подготовка за прекрасните коледни празници и очакваната с много надежди Нова година!

Е, не може да се отрече, че ние, българите, много обичаме да изчакваме до последния възможен момент, в който да се втурнем към близки и далечни магазини, за да наваксаме пропуснатото и да напазаруваме почти в нервен срив всичко, което ни видят очите.

Но всъщност най-хубавите емоции и вълнения са тези, които предшестват празниците, нали? Магията на очакването е в пъти по-силна от вече случилата се реалност, съгласти ли сте?

Добре, как ще подходите вие, оставяме да решите сами и няма да ви налагаме нашето мнение – само ще се опитаме да ви подсетим, че време няма!!!

И за да бъдат празниците наистина вълнуващи и сияйни, то и декорацията на дома трябва да бъде подобаващо бляскава. С други думи, да уловим поне малко от изумителния блясък на звездите в ясна зимна нощ и да си ги поставим на някое хубаво местенце у дома… А това е съвсем, съвсем възможно!

Сега ще ви разкажем една много кратка деко-приказка, колкото и да се чудите какво е това определение, но всъщност тя е от онези приказки, чийто край пишем сами!

Имало едно време… не, не става точно така, защото времето е сегашно…

Представете си тогава, как се прибирате вечер у дома, а отвън на прага ви очаква еленче с шейничка, от която вероятно е слязъл самият Дядо Коледа, а съвсем наблизо компания му прави светещо с нежна светлина дърво…

После у дома, посягате да светнете лампата, а тя незнайно как, се е озовала в огромна ваза или чаша в компанията на коледни играчки…

Всяко кътче от градината, къщата, апартамента или вилата, врати и прозорци, маси и нощни шкафчета, лампи, огледала, стълби и столове – всички тези елементи могат да се превърнат в действащи актьори в невероятната приказка “Празник у дома”…

Източник: jilishta.com