LifeBox » За детето

Защо децата понякога лъжат, мамят и крадат?

Vesi — Mon, 20 Jan 2014 11:45:00 +0000

Във всяко семейство рано или късно настъпва този момент: някой от родителите изведнъж “засича” сина си, че нещо е изнесъл от къщи и го е продал. Или намира изчезналите си 10 лева в джоба на дъщеря си. Какво дете отглеждаме, хващат се за главата възрастните.

Психолозите казват: не се тревожете! Подобни епизоди /особено в предучилищна възраст/ още не са доказателство, че в дома ви расте лъжец. Ако обаче инцидентите се повтарят с години и все по-често, време е да изясните защо това се случва и какво трябва да направите, за да промените положението.

Защо лъжат
Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да се избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата!

Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по-нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат.

Задавайки на провинилото се дете въпроси в тази връзка, не влизайте в ролята на инквизитор. Вместо вбесеното “Кой счупи вазата?” кажете: “Толкова харесвах тази ваза. Какво се случи?” Въпросът трябва да направи детето участник в диалог, а не подсъдим. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: “Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Ако вашият син си фантазира, че баща му е президент на известна компания, това е свидетелство, че не му достига самоуважение. Защо на дъщеря ви не й стига да бъде самата себе си и си измисля интрига, представяйки се за друг човек? Причината е същата. Накратко казано – в тези случаи детето иска да види в лъжата истина.

Родителите не бива да забравят, че детето внимателно ги наблюдава. Мама говори по телефона с приятелката си: “Голяма майсторка си, толкова вкусен обяд беше приготвила. Благодаря ти много=” Но дъщерята помни, че вчера всички са обсъждали лошия обяд след гостуването. От гледна точка на възрастния това не е лъжа, а елементарна вежливост, но момиченцето решава, че понякога може и да се послъже. Затова обяснете, че го правите, защото не сте искали да обидите приятелката си.

Защо мамят
Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

Позвънила ви е учителката на дъщеря ви и се е оплакала, че тя непрекъснато я лъже и целият клас е настроен срещу нея. Тук вече трябва да се замислите дали и вие нямате вина за поведението на дъщеря си. Може би сами сте й давали пример, като сте се опитали с измама да уредите някакъв въпрос? Най-прост пример: не сте й купили билет за автобуса, твърдейки, че е още малка.

Защо крадат
Родителите обикновено смятат кражбата за най-сериозното провинение, което може да извърши едно дете. Но това невинаги е справедливо. Разбира се, да се учи детето кое е свое и кое чуждо е необходимо и това трябва да започне от най-ранна възраст.

“Това е камиончето на Петърчо. Помоли го да си поиграеш с него” Но преди да навърши пет години, едно дете трудно разбира защо не може да играе с камиончето, което му харесва. След година обаче то започва да разбира, че без разрешение не бива да се вземат чужди играчки. Но нима можете да го удържите да пъхне в джоба си красивото самолетче, ако никой не го вижда? Когато откриете самолетчето, веднага трябва да се върнете там, където то е намерено, и да го дадете на детето, на което принадлежи.

След което да се извините. За възрастния това наистина е тежка процедура, а какво остава за детето? Но трябва твърдо да настоявате на своето. Детето ви трябва да разбере, че онова, което е взето без разрешение, трябва да се върне незабавно. Постарайте се да му обясните, че това е кражба и как хората се отнасят към такива неща.

В подрастваща възраст кражбата понякога се включва в ритуалната игра по встъпването на детето в определена група от връстници. В тези случаи се съсредоточавайте върху постъпката, а не върху малчугана. Той не е лош – направил е лош избор. Но защо? Вие сте проверявали уроците му, следили сте да е добре облечен, купили сте му компютър. Нима всичко направено не е достатъчно? Да, изобщо не е достатъчно! Не му достига вашата топлота и любов. Дори, бихме казали, интерес към неговия вътрешен живот. Ако кражбата е била част от ритуал, трябва да си изясните защо синът ви е избрал точно тази група деца. Може би в компанията на връстниците си той се чувства съпричастен с по-плодотворни интереси и не се чувства излишен? При всички случаи връщането на откраднатото е задължителна крачка.

Много родители смятат, че провиненията трябва сериозно да се наказват, за да не се повтарят. Заблуждение! Детето изслушва с половин ухо наставленията на баща си, покорно седи вкъщи в неделя, след което се връща при приятелите си и отново извършва кражба. Какво да правите? Трябва да се върнете към началото и да се опитате да разберете какво го тласка към кражбата. Ниско самоуважение? Самота у дома и в училище? Натиск от страна на приятели? Скука? Жажда за приключения? Ако не съумеете да намерите ключа към поведението на детето, посъветвайте се с психолог.

Знае се, че често за подрастващите авторитетът на връстниците е по-важен от този на родителите. Значи възрастните отрано трябва да си създадат авторитет, а не да чакат извънредни обстоятелства. Децата във всяка възраст трябва да знаят, че зад гърба си имат майка и баща, които винаги са готови да ги изслушат, да ги разберат и да им помогнат. Ако такива отношения липсват, ще ви е по-трудно да се преборите с желанието на отрочето си да краде.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ
Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Ако се скарате на тригодишната си дъщеря, която блъска по-малкото си братче, тя вероятно ще продължава. А ако си замълчите, тя скоро ще се успокои и двамата ще започнат да си играят спокойно. Ако лудориите на малчуганите не са опасни за самите тях и за околните, по-добре е възрастните да не се намесват. Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.

Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.

Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.

Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина, а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Източник: blitz.bg

Кога може да давате мед на бебето?

Vesi — Tue, 14 Jan 2014 10:11:19 +0000

Медът е едно от най-полезните и използвани в алтернативната медицина лекарства от природата. Но колкото и странно да звучи, той може да се окаже смъртоносен за най-малките. Вижте кога може да давате мед на бебето.

Педиатрите не разрешават да се дава мед на бебето преди навършването му на една годинка, но повечето майки се презастраховат, като изчакват детето да стане на поне две години. Причината е, че в меда може да се съдържа специфична бактерия, която при благоприятни условия може да произведе опасен токсин в тялото и да доведе до ботулизъм.

Бебетата са крехки и нежни създания, които те първа изграждат имунен щит срещу вируси, бактерии и болести, с които е пълен света. Колкото повече растат, толкова по-силни стават, така че организмът им да може да издържи на различни „атаки“. В случая, ако се даде мед на най-малките, той може да отключи животозастрашаващо заболяване и ако то не бъде засечено навреме, може да доведе до фатален край.

Ботулизмът е рядко срещано заболяване, но опасностите, които може да създаде, са достатъчни, за да накарат майките да вземат превантивни мерки и да не дават да бебе под 12 месеца мед в чист вид.

Симптомите на заболяването се появяват най-рано 18 часа след приемането на меда и включват запек, липса на апетит, отпадналост, а в по-късен етап затруднено дишане и парализа. Тъй като ранните симптоми наподобяват много на други по-безобидни инфекции и трудно могат да бъдат свързани с ботулизъм, родителите предпочитат да не рискуват, тествайки медицинските си познания, и да не дават мед на детето преди навършване на година и половина – две.

След като детето премине възрастовата граница, лекарите не само позволяват, но и насърчават даването на мед. Това обаче трябва да стане постепенно, също както става и захранването на самото бебе. В началото медът се дава по един или максимум два пъти седмично в минимални количества и за предпочитане сутрин, за да може майката да наблюдава как организмът на детето приема новия продукт.

Източник: rozali.com

Да възстановим режима на децата си след празници

Vesi — Fri, 03 Jan 2014 12:02:46 +0000

Подбрали сме няколко съвета за това как да възстановим режима на децата си след дългите коледно-новогодишни празници.
Няма защо да чакате няколко дни, за да възстановите режима на децата си. Бъдете готови за недоволство и съпротивление и се заредете с търпение.

Ако събудите детето си 5-10 минути по-рано от обикновено, вероятно ще срещнете неодобрение и раздразнителност, но пък ще ви спечели време и изнервящо сутрешно бързане.

Оставете щорите вдигнати още от вечерта. Светлината в стаята ще помогне на детето да се разсъни по-бързо и ще го зареди с енергия.

По време на вечеря, обявете програмата за следващия ден. Подгответе детето си, че сутринта ще стане по-рано, така ще си спестите поне част от сутрешното недоволство.

Въведете поетапност. Пригответе дрехите, чантата и закуската от вечерта, за да си спестите лутането и бързането на сутринта.

Овладейте хаоса. Бъдете сигурни, че ще има моменти на пълна лудница, но не позволявайте това да ви стресира просто защото изведнъж това заменя спокойните сутрини през ваканцията. Много малко хора се връщат към задълженията си с радост, за това очаквайте нацупени физиономии, и бъдете подготвена да посрещнете ситуацията позитивно.

Как да развиваме паметта на детето си?

Vesi — Mon, 02 Dec 2013 13:42:01 +0000

От момента на раждането си, постоянно развиващата се способност на детето да запомня представлява част от познавателното му пътешествие и порастване.

Звуците на позната детска песничка, изпети от майка му по средата на нощта, карат 4-месечния Макс да се успокои. Майка му разказва как лицето му в миг се изглажда, плачът спира, той се успокоява, а тя самата смята, че въпреки че Макс е толкова малък именно песничката на мама вече е нещо познато за него и именно тя е причината той да се почувства сигурен и спокоен.

Развиването на паметта върви ръка за ръка с пробуждането на съзнанието. С порастването Макс ще запомня как изглежда баба му, думи, цветове, имената на децата от групата в детската градина, цели стихчета и др. Една от първите стъпки по пътя към четенето е запомнянето на азбуката. Ще складира в паметта си и таблицата за умножение, цели речници, имена на държави, няколко песни и др. Ще се опитва да не забравя обяда си в училище, историите от книгите. Телефонни съобщения и в кои дни да не забравя екипа си за футбол. И през цялото време ще записва и запомня случки, спомени, събития – приятни и неприятни за него, които ще моделират характера му до края на живота му.

Като съберем на едно място всички тези различни типове информация – интелектуална, практична, автобиографична – става очевидна за нас огромната роля, която паметта има в живота ни. Ние сме това, което сме заради голяма част от нещата, които запомняме.

Като цяло, колкото по-големи стават децата, толкова повече информация могат да запомнят. И понеже паметта е нещо много полезно, би било чудесно, ако можем да забързаме развитието й. Истината е, че паметта не може да бъде форсирана в развитието си твърдят специалистите. Тя не е като мускул, който нараства с всяка следващата тренировка. „Не можете да заведете паметта си в умствен гимнастически салон и да я увеличите с повече тежести“, казва Стивън Сиси, лекар, професор по психология към Университета Корнел, който специализира „Паметово развитие“. Но ако разберем как работи паметта – какво запомнят децата, кога и защо – можем да подпомогнем развитието на паметта.

Бебета и малки деца

Повечето от нас не си спомняме този период, а най-ранните спомени стигат до около 2 годишна възраст. Повечето специалисти наричат това инфантилна амнезия. Според Сиси ние достигаме нашите спомени по същия начин, по който ги съхраняваме – чрез езика. А след като бебетата не владеят никакъв език случките, целувките, гушкането, миризмите и вкусовете на бебешкия живот, тези спомени остават невъзвръщаеми, въпреки че ефектът от тях остава до края на живота (или поне се надяваме).

Учените знаят,че запомнянето започва на много ранна възраст. Шестмесечните бебета разбират, че като ритат играчките от активната си гимнастика, те подскачат и дрънкат. И ако са го направили веднъж ще се сетят отново за това забавление и след няколко дни. Десет седмично бебе ще се опита да достигне подскачащите играчки по столчето си ден или два след последната игра с тях.

Деца между 1 и 2 години помнят неща, които са им се сторили интересни, страшни или забавни за около 10 месеца след първата такава случка. Това означава, че ако заведете детето си на лекар и след това се наложи да го посетите след няколко месеца, вида на жената в бялата престилка (къса руса коса, ярко червило) и страшен стетоскоп, ще накара детето да завие жално. Защото детето ви вече знае какво долу-горе ще му се случи при лекарката: тази жена му е направила нещо доста неприятно последния път, когато сте се видели.

Дори и еднократно случило се лошо (или добро) събитие може да остави спомен в паметта на малкото дете, защото те имат склонност да обобщават. Ако им се случи веднъж, те знаят, че следващия път ще им се случи по абсолютно същия начин. Сценариите, които им се случват са приятни (когато ходим при баба всички сме заедно, обръщат ми внимание и ям бисквити), неприятни (когато детегледачката дойде, мама заминава), стресиращи (оставиха ме тук при леля и след два дни се върнаха с това ревящо бебе).

Какво развива паметта?

Осигурете на малкото си дете достатъчно повтарящи се действия. Първо играете на нещо след това си ляга в леглото. Детските песнички помагат за налагането на чувството за очакване у децата. Повтаряйте детски песнички с действие „Хей ръчички, хей ги две“ с движенията на ръцете (има и много английски такива песнички, кой е казал, че детето не разбира английски). Скоро ще видите как детето започва да прави движенията с ръце и крака преди дори да е дошла следващата фраза или преди да може да говори.

Хитрини, които работят

* Оставете го да се справи само. Ако е било в ръцете му, най-вероятно ще остане и в паметта му. (Разбира се, когато отвори шкафа и намери курабийките, сте загубени).
* Припомняйте му с картинки. Когато не е виждало баба отдавна, покажете му нейна снимка.

Децата на възраст между 2 и 5

Способността да говорят дава силен отскок на паметовото развитие. Както и способността да разказват истории. Приказките създават цял контекст, който прави възможно запомнянето на дълга история, случките в сюжета и всеки един интересен детайл от нея.

Децата в предучилищна започват да запомнят специфични събитие от миналото си. Например така „Помня, когато бях с червения си бански на плажа и бяхме заедно с братовчедите“, отколкото „Помня онзи плаж“. Те помнят по начина, по който нещата са им се случили и по начина по който могат да разкажат за тях. Тук започва построяването на автобиографична памет.

Точно както децата в предучилищна възраст, по-големите деца започват за помнят абстрактни понятия, като цветове, как се брои до десет, азбуката… Те складират тази информация в краткосрочната памети след това полагат усилия да си я припомнят, когато им е необходима. В един момент, начинът на изтегляне на запаметената информация става много бърз и без усилия. Те вече не трябва да помнят имената на цветовете, те просто ги знаят.

Абстрактните спомени се превръщат в знания, когато се използват често, нещо като това да се научиш да превключваш скоростите в колата. В началото като започваме, само припомнянето как се случваше, отнема цялото ни внимание. След време припомнянето на това става без усилия и без да поглъща толкова енергия.

Дете в предучилищна възраст запомня най-естествено нещата, които му се струват интересни – като любимата (и забранена за него) кукла на сестра му. Когато стане дума за запомняне на по-комплексни неща най-доброто средство тук е честото повторение. Случвало ли ви се е детето да ви накара да разказвате една и съща приказка или случка 9 или 10 поредни пъти, а след това само да я разкаже,така все едно му се с случила на него?

Когато детето ви ви накара да му четете една и съща книжка десет пъти под ред, това е неговият несъзнателен начин да повтори информацията, за да успее да я запомни наизуст. А ако книжката е лесна за запомняне – като римувани истории, рими, красиви картинки, интересни герои – в един момент те ще възнаградят усилията ви с един перфектен рецитал на цялата история, когато най-малко очаквате… И, между другото, не се опитвайте да прескачате пасажи или да сменяте думи от нея – ще ви хванат!

Какво подсилва паметта?

Повторението е средство да се запомни информацията, а не средство за подобряване на капацитета на запомняне. Учените смятат, че като помагаме на детето да се научи да разказва една история му помагаме да развие паметта си. Когато му разказваме за миналото му позволяваме да изслуша цяла една история, от която то извлича най-интересните случки, най-важните принципи за миналото и какво точно да запомни от него.
Как да помогнем на детето да се научи да разказва истории: помогнете му да си припомни детайли от малките ежедневни сценарии – разходката до парка пътя от детската градина до вкъщи (не големите случки, като партито за рождения му ден и отиването на море). Попитайте го: „Яде ли ябълка днес докато се разхождахме?“

Продължете нататък с историята и се придържайте към нещата, които са интересни за детето, а не за вас. Питайте го „Отвори ли бисквитката Орео, за да я оближеш или не? А Пепи направи ли същото?“

Хитринки, които работят

* Възстановете миналото. Ако детето си е загубило любимата малка играчка точно преди обед, му помогнете да си припомни цялата история с играта, как е започнала, къде си е играло, какво е направило после, къде е пропълзяло под пианото и… как е оставило играчката там.
*Създайте мелодии и стихчета. Накарайте детето си да запомни номера на телефона ви като му го изпявате като песничка. По същия начин можете да го научите как се пише името му буква по буква.
Използвай го, за да не го загубиш – това правило работи добре за правилата за безопасност и за азбуката. Интегрирайте в ежедневните рутини нещата, които искате да запомни. Питайте го за буквите по надписите на магазините, помолете го да използва телефона ви, за да се обади вкъщи. Припомняйте му да се оглежда първо на ляво, а след това на дясно, преди да пресечете улицата.

На възраст 5 и нагоре

В 1 и 2 клас децата се научават да четат, пишат и да пресмятат. Това е огромен скок за паметта. В същото време задачите им вкъщи също нарастват – вече можете да ги помолите да отидат в другата стая и да ви донесат нещо от там, да занесат нещо в банята или на балкона, да се срешат, да си сгънат дрехите. Естествено е способностите на паметта да се развиват паралелно със задълженията, за да могат да поемат подобни сложни задачи.

Но децата не помнят еднакво. Децата, както и възрастните, запомнят нещата, които са им интересни, за които знаят повече или които разбират. На възраст около 6 години паметовите възможности на децата са много големи – може да цитира точно класацията на футболните отбори в Шампионска лига, да разказва подробности за любимите си играчи – възраст, тегло, вкарани голове, пропуснати положения и т.н.

За родителите е странно, че способността на детето им да запомнят толкова много неща от една сфера не важи за всички останали сфери от живота му. В един известен психологически експеримент децата успяват да запомнят положението на фигурите за шах доста пои-добре от възрастните. Но когато трябва да запомнят поредица от числа- възрастните се справят доста по-добре. Паметта на децата работи доста по-добре в контекста на шаха.

В крайна сметка, как децата в училищна възраст (6 +) запомнят? Когато видят, че забравят неща, които явно са важни и трябва да знаят, те откриват, че трябва да полагат повече усилия, за да запомнят. „Когато навършат 5 години и започнат да учат, те откриват, че има неща, които просто трябва да знаят, така че трябва да участват активно в научаването им“, казва Мелиса Уелч-Рос, лекар, асистент по психология в Университета Джорджия, Атланта.

Какво подсилва паметта?

Въпреки че 6- и 7-годишните деца могат да се научат да запомнят чрез определена стратегия в една определена сфера, тази стратегия трудно се пренася в другите сфери. Можете да накарате дете от първи клас да сортира предмети като дете от трети клас, да разбива голямата група от предмети на по-малки по определени признаци. Когато използват инструкциите (правилата ) за сортиране, успяват да запомнят повече, но когато след време ги накарате да изпълнят същата задача, третокласникът ще използва отново сътратегията, а първокласникът – няма.

Според Уелч-Рос, децата, които разбират стратегията, която използват – са способни да обяснят как са запомнили нещо и да приложат същата стратегия в подобна задача след време. Затова, ако можете да помогнете на едно дете да разбере една стратегия и защо тя работи, това ще му помогне да я използва след време и в различни ситуации.
Ето няколко стратегии, които могат да ви помогнат:

* Подгответе се предварително. Научете детето си да подготвя всичко необходимо за училище от предния ден и да ги оставя на място, където няма да ги забрави.
* Осигурете място за всяко нещо. Ако прибира пъзела, доминото, книгите и мозайката на местата им всеки път след като си е играло с тях, няма да ги губи често (и ще му помогне да си изгради навици като порасне – ключове за кола, за дома, зарядно за телефон, ластици за коса….).
* Визуализирайте. Дете, което прави само списъка с желанията си за рождения си ден, може би искало да си представи магазина за играчки, с всеки рафт, ред по ред и така да впише всичко, което иска.
* Дайте запомнящи се задачи. Оставете кецовете му в купичката за храна на кучето и то няма да забрави да го нахрани преди да излезе да си играе.

Хитринки, които работят:

* Карайте детето да прави само списък със събития и дати, които са важни за него.
* Осигурявайте контекст. Интересът и познанието представляват богата база за паметта му: пускайте много музика, играйте игри, учете го на различни неща, водете го на концерти, четете книги за композитори и музиканти или други артисти.
* Разделяйте и групирайте. Можете да помогнете на детето си да научи стихотворение, като го разделите на отделни строфи и ги научите една по една. Покажете му, че тази стратегия работи добре за запомнянето на дроби или за причините за избухването на Втората Световна война. И също е подходяща за събирането на багажа за гостуването у баба и дядо.

* Детето може да използва една и съща стратегия за много задачи и че възрастните често правят така. Разбира се, родителите преди това трябва да извършат огромната работа по запомнянето на всичко това, систематизирането му и преподаването на децата. Развитието на паметовите способности изглежда бавно и нелеко, но веднъж отворен, този прозорец не се затваря дълго време.

Източник: parents.com

10 заповеди за родители

Vesi — Tue, 26 Nov 2013 09:22:35 +0000

Януш Корчак

“Детето е парченце пергамент, старателно изрисуван с дребни йероглифи, само съвсем малка част от които вие някога ще бъдете способни да дешифрирате.” Това са част от думите, с които полско-еврейският педиатър и писател Януш Корчак се обръща към родителите в книгата си „Обичай всяко дете”. Мъдростта от изследванията му в областта на детското развитие остават ненадминати и ценни до днес.

Корчак е роден през 1878 и загива на 5 август 1942 в концлагера “Треблинка”, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва. Докато работи в областта на педиатрията и детската психология пише още:

“Като родител казвате “Тя е длъжна да… Искам тя да…” И се оглеждате за модел, който детето ви да последва. И търсите живот, който дъщеря ви да има. Игнорирате факта, че всичко около вас е посредственост и баналност. Хората се скитат наоколо, щъкат, суетят се за малки проблеми, течащи амбиции, невдъхновени цели, неизпълнени надежди, вечни копнежи. Къде е щастието? Какво точно представлява? Знаете ли пътя към него? Съществуват ли тези, които може да го знаят? Ще бъдете ли равни със задачата? Как човек може да очаква бъдещето и да предлага защита?

Детето е като пеперуда, която се носи под поройния дъжд на живота. Как да го напоите със сила, без да нарушавате лекотата на полета? Как да го възпитате, без да намокрите крилете му? Трябва ли човек да предложи собствения си пример, помощ, съвет и думи? Ами ако ги отхвърли всичките?

Просто помнете: Дете, гладно за съвети и посока ще ги погълне, ще ги насочи и асимилира. Прехранено с морални правила, детето ще страда от отвращение.”

Корчак остава популярен сред руските източници с 10 заповеди за родители, в които той е цитиран. Те са следните:

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той – на трети и така… Това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не “нашето” или “своето” дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Източник: d-rmario.com

Как да се справим с разглезеното дете?

Vesi — Tue, 19 Nov 2013 08:15:37 +0000

Имам една добра и една още по-добра новина! Добрата новина е, че разглезването не е болест, нито перманентно състояние, не е черта на характера, нито се предава генетично. Глезенето е продукт на нашето отношение към детето, с което малчо отвръща и започва да използва несъзнателно, за да изпълни своите желания. Когато децата няколко пъти получат „своето” с тръшкане, мрънкане и налагане, те често започват да използват тези похвати, а уморените мама и тате най-накрая отстъпват, за да спечелят малко спокойствие.

От къде идва?
Ежедневието притиска, работата ни обсебва, а чувството за вина, че все сме заети ни кара да затрупваме малчугана с играчки и дрешки и да изпълняваме всичките му прищевки, за да се порадваме на усмихнатото му личице. Така малчо бързо свиква да е затрупан с материални придобивки и много скоро започва да ги очаква както и да очаква всички да се съобразяват с неговите желания.

Ето я и по-добрата новина – разглезването се оправя, само че не от само себе си.

Ето няколко прости трика, с които справянето с разглезването ще се превърне в лесна и приятна задача.

Списък със задачки

- Не критикувай детето, а само неговата конкретна лоша проява. Избягвай етикети от рода на „лигав” или „глезен”.
- Възлагай на детето дребни задачки, подходящи за възрастта му, за да заслужи изпълнението на някои негови желания

- Ако детето наистина прекалява, вместо да прибегнеш до шамарчета, го накажи да остане на отдалечен в някой ъгъл стол няколко минути или докато не се извини за постъпката.

- Прибери купчините играчки, които са превзели цялата къща и остави само част от тях. След време можеш да извадиш нови

- Запиши малчо на спорт. Спортуването е полезно за него, а и ще го научи на дисциплина

- Вземи на детето домашен любимец. Включвай го в изпълнението на някои задължения по грижата на животинчето. Така детето ще се научи от рано да поема отговорност.
Списък с играчки и закачки

- Погрижи се детето да общува и играе достатъчно с други деца. Ако поради някакви причини детето общува и играе предимно с възрастни, то бързо свиква, че винаги то избира какво да се играе и то печели играта. Игрите с други деца бързо ще го научат, че ако иска да си играят заедно и твоят малчо трябва понякога да може да отстъпва и че не победата в играта не е най-важното нещо.

- Разиграй ситуациите, в които детето е постъпило неправилно с играчки-измислени герои. Питай детето защо Мечето … Чочо е постъпило така. А как е трябвало да постъпи? Използвай разиграните с играчки ситуации, за да подсещаш детето, че не е правилно да се глези или да се налага. Дори и играчките да не са пред него, то много бързо ще си спомни историята, ако му я припомниш в случай на нужда.

- Привлечи вниманието на детето към естествени материали- пръчки, камъчета, листа. Тези безполезни за игра на пръв поглед предмети могат да се окажат много забавни. От тях могат да се правят страхотни колажи, да се подреди огън като на индианците (без да се пали разбира се), да се правят замъци, крепости, торти, горски магазин и какво ли още не.

Не забравяй, че:

- Любовта и ласките и гушкането, с които обгръщаш твоето съкровище, не могат да го разглезят.

- Когато детето плаче, защото се е ударило или е обидено, не бива да му се обяснява, че е глезен и лигав

- Показването на емоциите и споделянето на чувствата не са глезотия

- Да хвалиш детето, когато постъпи правилно за него е най-ценната награда и най-лесния начин да разбере кое поведение е правилно

Източник: liatna-akademia.bg

Чудото, наречено близнаци

Vesi — Mon, 18 Nov 2013 09:38:23 +0000

Защо все повече жени раждат близнаци?
Факт е, че в последните години се раждат все повече близнаци – статистиките сочат, че броят им се е увеличил двойно. Дали е обусловено генетично? Може би и вие имате нагласата, че ако баба ви е родила близнаци, значи и вашият ред е дошъл. Ако в рода си имате и други случаи на двуплодна бременност, нищо чудно тази тенденция да продължи.

Но защо броят на близнаците расте: това напоследък се свързва с все по-късния етап, в който жените се чувстват готови да забременеят и да станат майки. С възрастта, в женският организъм се увеличава излъчването на хормона, който е отговорен за съзряването на яйцеклетките и така се получава много по-голяма вероятност, зачеването на два или няколко плода да се получи лесно. Причини могат да се открият и в хормоналната терапия, през която все повече жени преминават, поради трудности със забременяването.

Как се случва зачеването на близнаци?

Начините да се окажете бременна с близнаци са два. Първият и по-малко вероятният е от една оплодена яйцеклетка да се развият два идентични плода, или т. нар. еднояйчни близнаци. Еднояйчните близнаци, освен, че ще отговарят на описанието „приличат си като две капки вода” е почти сигурно, че ще бъдат и от един и същи пол (според статистиката е по-вероятно да са момчета). Няколко пъти по-често се случва, обаче, две яйцеклетки да узреят и да се оплодят едновременно или в период от няколко часа дори дни. Тогава двете човечета ще си приличат, но „само” като брат и сестра (и е почти сигурно, че полът им ще е различен).

Какво се случва с организма при многоплодна бременност?

Разбира се, при двуплодна и многоплодна бременност се изисква и по-голям ресурс от страна на целия организъм. Затова ако сте бременна с близнаци е добре да посещавате женската консултация по-често и да бъдате под по-специално наблюдение. Бременните с близнаци понякога страдат по-често от гадене и повръщане в началото и в големите седмици от бременността, тъй като натоварването на организма е по-голямо. По-големите усилия на тялото са и причината те да се уморяват повече и да страдат по-често от затруднено дишане, болки в сърцето и поява на разширени вени на краката. Също така, в нередки случаи, може да се появи анемия.

Източник: purvite7.bg

Добрите родители не се боят да кажат НЕ!

Vesi — Fri, 15 Nov 2013 14:09:19 +0000

Кога за последно се озова насред магазина с дете, което се тръшка по пода с виковете: “Искам, искааам… Купи ми гоооо!“…? Малко други неща са в състояние да предизвикат толкова неодобрителни погледи от околните.

Именно в такъв момент обаче е важно да сдържиш емоциите си и да кажеш „Не!“.

Някои родители лесно се подлъгват в подобни ситуации. Водени от чувството за неудобство („Пак ще ме изкоментират всички от квартала.“), те бият „отбой“ и бързо решават проблема, като пускат причината за детската истерия в пазарската количка. А за да запазят капка самоуважение, заявяват с най-категоричен тон: „Ако продължаваш да не слушаш, ще върна играчката обратно в магазина!.“ Или „Това е за последно – нов подарък ще получиш чак на следващия голям празник…“

От личен опит знам какво се случва после – толкова желаната играчка същата вечер е обявена за „глупава“ и бива захвърлена в някой ъгъл, а на следващия ден битката за нови и нови подаръци започва отначало.

След няколко години обаче малкото ти (капризно) съкровище, свикнало да получава всичко на мига с помощта на викове и тръшкане, ще се превърне в нетърпеливо и вечно недоволно дете, убедено че светът се върти около него. Няма да си в състояние да го накараш да направи каквото и да било, ако то не му носи светкавична печалба.

Има начин да се справиш с детските капризи и да намалиш напрежението, което отказът ти неминуемо ще предизвика. Ето няколко изпитани трика за всякакви ситуации. С тяхна помощ твоето Не! ще носи позитивно послание за малкото човече.

1. Прояви достатъчно разбиране и интерес, преди да откажеш с „Не!”.

Не бързай да отсечеш: “Не, днес няма да купуваме нищо подобно!”, да изтръгнеш играчката от ръцете и да задърпаш хлапето в другата посока. Опитай така: разгледайте я заедно, след което кажи: “Тази играчка е наистина интересна. Какво ли може да прави? Колко жалко, че днес вече не можем да купим нищо повече.” После насочи вниманието му към нещо друго и продължи нататък.

2. Кажеш ли „Не!“ веднъж – продължавай нататък, не се разколебавай и никога не променяй решението си.

Например след като вече си отказала да купиш играчката, премини бързо нататък към другите щандове, без да се спираш. Колкото по-бързо се отдалечиш от желания обект, толкова по-добре.

3. Когато е възможно, казвай „Не!“, като всъщност казваш „Да!“.

Предложи на детето някаква алтернатива. Следващият път, когато малкото човече си заплюе поредното чудо на техниката, опитай с: “Можеш да имаш тази супер книжка за оцветяване вместо това.” По-добре е от категоричното “Не. За теб повече нищо, което работи с батерии.”

4. Когато раздразнението ескалира, на помощ идва хуморът.

Искрено завидях наскоро на търпението на една майка, чието дете се беше запънало пред щанда с играчките с викове: “Искам яяя! Не те обичам, мамо!!!” Въпросната мама със завидно самообладание отговори: “Миличка, играчката не е лоша, но предишната ти кукла всъщност беше мнооого по-хубава.” След малко двете продължиха нататък, без повече обяснения.

5. Опитай да постигнеш добро съотношение между „Не!“ и „Да“.

Ако детето ти не е свикнало да получава откази, то винаги ще реагира бурно на поставено ограничение. Ако обаче по цял ден обаче получава забрана след забрана, ще израсне като негативно настроена личност. Децата много бързо се ориентират дори кой от двамата родители е по-склонен на отстъпки и насочват „изнудването” обикновено към него, когато искат да получат нещо.

6. Детето расте и заедно с това трябва да се променя твоето „Не!“.

През първата година бебешките нужди и желания съвпадат. Така че малкото човече практически не получава откази. През втората година обаче се появяват желания и стремежи, които не винаги са безопасни за детското здраве. „Не!“ и „Да“ в този период стават поравно.

Внимавай с детето между 14-ия и 18-ия месец – мъничето ще започне да ти се противопоставя. Например да откаже категорично да върви в посоката, в която ти искаш да се движите. Твоят отказ в този момент е хубаво да бъде с алтернативни думички. А около 18-ия месец детето ще трябва да свикне, че думичката „Не!“ е просто „част от живота”. На този етап можеш да му обясняваш какво и защо му отказваш. Не го третирай като бебе – малкото човече вече е пораснало! Около 2-та си година самото хлапе ще е станало експерт в произнасянето на „Не!“ в отговор на твоите желания .

7. Използвай въображението си и измисли алтернатива, вместо да повтаряш „Не!“ до безсъзнание.

Ако имаш например енергично момченце, което не спира да се катери по шкафовете и да събаря всичко от рафтовете, е по-добре да го изведеш на детската площадка, вместо да викаш след него. Смяната на обстановката и средата, подходяща за мъничето – играчки за катерене, пространство за тичане, ще успокоят духовете и на двама ви. Озовеш ли се в ситуацията да преследваш като полицай малкия разбойник, явно е време за нещо по-забавно. Излезте на рзходка и го остави да потича.
8. Дори и в най-ранните месеци, детето трябва да свикне да разпознава езика на тялото ти и да осъзнае кои жестове, мимики, поведение означават „Стоп!”.

Първото ухапване по време на кърмене и твоето стреснато изражение говорят много ясно на бебето „Не го прави!“; първият път, когато е допълзяло до масата и е хванало опасен предмет, то е регистрирало по разтревоженото ти изражение, че е в опасност. Детето, което е свикнало да открива одобрение във всичките ти жестове (обичта и гордостта, изписани на лицето ти, нежността на твоите прегръдки), ще реагира бързо на всяка промяна в езика на тялото ти, която подсказва негативна емоция. Колкото повече му показваш обичта си, толкова по-лесно ще разпознава ситуациите, в които трябва да спре.

9. Усъвършенствай „Онзи поглед”.

Помним го и ние самите от нашето детство – предупредителният поглед на мама, който казва, че още секунда и ще преминеш границата, след която… Върши работа, без да си казала и думичка. Очите ни ясно изразяват това, което мислим и чувстваме – ако си ядосана на детето, то бързо ще го „прочете” в погледа ти. Затова е важно малкото да разбере, че не одобряваш поведението му, а не самото него.

10. Използвай алтернативни думички.

Ако повтаряш „Не!“ като мантра, това намалява силата на посланието, което отправяш. Опитай с други думички, подходящи в определени ситуации. Например, ако бебето е допълзяло до купичката с кучешката храна, вместо инстинктивно да извикаш „Не!“, използвай „Мръсно е! Носи болести!”. Направи го пак и пак – всеки път, когато мъничето реши да докопа лакомствата на домашния любимец. Фразата – една и съща, и разтревоженият израз на лицето ти, ще му помогнат да разбере.

11. Използвай „Онзи глас”.

След като си усъвършенствала „Онзи поглед”, идва ред на предупредителния тон, който ще използваш в ред ситуации: когато детето пресича границите на добрите маниери, застрашава безопасността и здравето си. След третата годинка мъничетата лесно са в състояние да разпознаят само от тона на гласа ти кога не се шегуваш и ситуацията е станала сериозна. Нека „предупредителният глас” да е овладян, категоричен и грижовен.

12. Избягвай капаните.

Има ситуации, в които трябва да си наясно какво ще последва. Например, ако заедно с детето пазаруваш подарък за рождения ден на съседчето. Постарай се да обясниш ситуацията на детето още преди да сте влезли в магазина – кажи му, че днес ще купите само един подарък и той ще е за друго дете. Така мъничето ти ще влезе в царството на играчките с определени очаквания, а ти ще избегнеш разправиите в стил: „Не, този подарък е за Ивчо, не е за теб…“.

13. Нека детето започне да пести пари само.

Ако вече ходи на училище и има някакви джобни, няма нищо по-добро от това да се научи да спестява част от тях, за да ги даде за играчка. Със сигурност тя няма да му омръзне още в деня на закупуването.

14. Ако си от майките, които просто не могат да отказват на децата си…

Може би самата ти не осъзнаваш, но си започнала да отказваш на малкото си съкровище буквално в първите часове след раждането. Случило се е още с първите опити на бебето да засуче, когато си отдръпвала гърдата, която новороденото е захванало неправилно, за да го научиш как да засуче. Това е бил и първият ви урок по дисциплина: за да се нахрани добре мъничето ти, а ти да се предпазиш от разранени зърна.

И това е само началото! Независимо дали ще използваш думичката „Не!“, или „Не пипай!“, „Спри!“, или пък просто вземаш от ръцете му неподходящия предмет и го залъгаш с играчка, ти му помагаш след време да знае, че трябва първо да помисли, преди да направи нещо опасно

15. Обичай мъдро детето си!
Щастливи растат не децата, на чиито капризи постоянно угаждаме. Щастливо е детето, чиято майка го обича толкова, че да му поставя ограничения! Твоето малко съкровище очаква от теб да знаеш кога да кажеш: „Не!“. Остави го малко да ти се посърди – така като порасне ще бъде едно щастливо и отговорно хлапе.

Източник: moetodete.bg