LifeBox » туризъм

Банско

Vesi — Mon, 18 Nov 2013 09:28:54 +0000

Банско е разположен на 925 м надморска височина в североизточен Пирин на река Глазне. Той е най-големият ски курорт на Балканите и през зимните месеци не е нужно да ходите в Алпите, за да срещнете олимпийски и световни ски величия – те са тук: на пистите, в механите и нощните клубове. След стартовете за Световната купа градчето стана още по-популярно и космополитно: то отстои само на 160 км от летище София, на няколко часа от всички големи европейски градове, а разширен и подновен панорамен път ви доставя до целогодишната почивка, разнообразните културни събития и емоционалните забавления – за всички възрасти и всеки джоб.
История и традиции
За централния храм в града „Света Троица” местните разказват, че заможните търговци в началото на 19 век много искали да го построят, но според закона турските управници разрешавали това да става само на мястото на старинно църквище. Банскалии закопали в тайна доба на избраното място разпятие и стара икона. Така „доказали”, че имат право да издигнат своя църква. Тя е една от най-големите у нас и е изградена с още една хитрост – над централния вход и досега присъстват символите на християнството и исляма: кръстът и полумесецът. Така построили молитвен дом уж на двете религии и заобиколили още едно изискване – църквите да не са по-големи от джамиите.
Покривът на храма на „Света Троица”, където много хора идват да се венчаят или да кръстят според християнския ни обичай децата си, се крепи на 12 огромни дървени колони, символизиращи 12-те апостоли, а 30-метровата кула-камбанария е строена от майстор Глигор Доюв. Непосредствено до „Света Троица” е родната къща на просветителя Неофит Рилски. Тя е типичен образец на банската архитектура: с каменен градеж, открит чардак, малък двор и високи дувари. На централния градски площад се намира къщата-музей „Никола Вапцаров“, където ще видите родословието на поета и ще научите повече за краткия живот и вдъхновеното му творчество. Ценност представляват и шестте зали на постоянната иконна сбирка „Банска художествена школа”, която се помещава в най-старата точно датирана и запазена сграда в Банско (1749 г.), също обявена за паметник на културата. Още патриотизъм и култура можете да попиете на Етнографската излoжба-базар и във Веляновата къща – една от най-красивите местни сгради от епохата на Възраждането. Тя е била населявана от семейството на Велян Огнев от Дебърската школа, за когото се предполага, че е декорирал църквата „Света Троица” с флоралните мотиви.
Природа и култура
Банско вече предлага целогодишно качествени културни събития, на които можете да се насладите при умерени цени на квартирите и храната, особено извън ски сезона. На поредния джаз фестивал през 2010 г. тук бе един от последните концерти на Краля на соула Соломон Бърк, който въпреки 250-те си килограма изнесе впечатляващ спектакъл, а през 2011 препълненият площад се наслаждава повече от два часа на изумителната Лили Иванова. Организират се още Празник на Банско на 5 октомври и Международен фестивал на планинарското кино през ноември. Празниците на банската традиция през втората половина на месец май с автентичното фолклорно надпяване „Между три планини“ и рок събитието Elevation в Разлог също са в плана.
Любителите на кристално чистия въздух и разпускането сред дивата природа през цялата година са привлечени от Националния парк “Пирин” с най-посещаваните резервати “Баюви дупки-Джинджирица” и “Юлен”. Асфалтиран път води от града до хижа “Вихрен”, откъдето можете да поемете към каменистия първенец с неговите 2914 м. Наблизо е многовековната „Байкушева мура”, а по пътя ще видите величествените смърчове, ще си наберете боровинки и ще срещнете усмихнати хора, каквито вече в големия град няма.
Възможностите за зареждаща почивка за цялото семейство и домашните любимци в Банско и района не свършват дотук: от есента на 2007 функционира „Пирин Голф и Холидейс Клуб”, проектиран от голф легендата Иън Уснам. През септември 2008 г. на около 1100 декара площ официално отвори врати и „Пирин голф и кънтри клуб“, разположен в местността „Бетоловото“. Засега това е най-голямото игрище от планински тип в България, а промоциите и пакетните предложения извън сезона дори на многозвездните хотели си струват да преоткриете забележителностите и красотите между Рила, Пирин и Родопите. Има и редовно функциониращ дебелариум в един от елитните хотели, но кой отива на почивка, за да гладува?

Източник: bonboniera.bg

Стария град – Пловдив

Vesi — Fri, 15 Nov 2013 09:20:26 +0000

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот, и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.

Снимка: bg.wikipedia.org

Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IV век пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I век той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища.

От това време са останали множество добре запазени останки от процъфтяващия град – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация. Тримонциум дотолкова се разраства, че излиза от границите на крепостните стени и се налага да бъдат построени нови. Много от частите на града се разполагат не на хълма, а в подножието му.

По-интересни обекти от римско време са Античният театър, Римският стадион, Античният форум и жилищната сграда „Ейрене”.

Античният театър (Амфитеатърът) е разположен в естествена седловина между Таксим и Джамбаз тепе. Построен е по времето на император Траян (началото на II век). Той е изключително добре запазен. Бил е много пищно украсен и е побирал до седем хиляди зрители. След старателна реставрация днес Античният театър отново е отворен за представления.

Римският стадион се намира под площад „Джумаята”, където е видима само част от него. Датиран е от ІІ в. и е построен по модел на Делфийския стадион – в света има само 12 такива.

Античният форум е разположен до площад „Централен”, в непосредствена близост до Централната поща. Построен е през I век при император Веспасиян. Представлява комплекс от сгради, библиотека, монетарница, одеон и др.

Жилищната сграда „Ейрене” се намира в подлез „Археологически” на бул. „Цар Борис ІІІ”. Има много богата мозаечна украса, включваща изображение на жена, подписано с името Ейрене, датира от ІІІ – ІV в.

Следва византийският период от историята на града – в края на IV век. Малко по-късно тук се заселват и славяни – те кръщават града Пълдин.

По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите й. Хан Крум (управлявал 803 – 814 г.) първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на хан Маламир (управлявал 831 – 836 г.). Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г.

Хисар капия

От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364 г., дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582 г., днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVI век на върха на Сахат тепе.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери, несиметрични и практични, в по-късно време строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите. Новите възрожденски къщи са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието „Пловдивски къщи“. Освен красив архитектурен стил, богатите къщи имат допълнителни пристройки като мраморни кладенци, хранилища за ценни стоки, пристройки за слуги и дори турски бани с пералня. Особено е наблегнато на цветната украса на фасадата с красиви орнаменти, а интериорът е допълнен със стенописи и богати дърворезби по мебелите, тавана и стълбищните парапети.

По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

В интересни възрожденски къщи се разполагат и три от експозициите на Регионалния исторически музей.

В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия.

От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Голяма част от възрожденските къщи са отлично запазени и реставрирани в архитектурния резерват Старинен Пловдив.

Старият град е резерват, който пази ценна част от историята на града. Но той не може да бъде място, което да остане непроменено. Както още от древността една култура стъпва върху основите на друга, за да достигне до нещо ново и по-добро, така и днес Старият град е не просто хълм с руини и къщи. Той е част от съвременния Пловдив, адаптиран и погълнат от нуждите и идеите на новите поколения. Тук се намират Академията за музикално и танцово изкуство (в сградата на Жълтото училище) и Биологическият факултет на Пловдивския университет. Много от възрожденските къщи се използват и до днес като жилищни сгради, а други са превърнати в музеи и галерии. В Античния театър се изнасят представления и концерти. Старият град е любимо място за разходка, а многобройните кафенета и добри ресторанти, някои от които с дълголетна история, правят посещението още по-приятно – особено през горещите летни вечери.

Източник: bulgariatravel.org

Белоградчишките скали – уникален природен феномен

Vesi — Sun, 10 Nov 2013 09:52:28 +0000

Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци.

Белоградчишките скали и белоградчишката крепост

Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина.

Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето.

Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи. В миналото тук са издълбани стотина стъпала, някои от които са запазени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.

Около Збегове и Борич има скали с най-причудливи форми, наподобяващи гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и др. На около 4 км източно от града се намира трета група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишката пещера.

Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.

Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.

Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.

Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.

Друга природна забележителност, намираща се на около 20 км от Белоградчик, е пещерата Магурата, една от най-големите и най-красиви пещери в България, но на нея ще обърнем специално внимание.

В района на Белоградчишките скали е забранено замърсяването и катеренето по скалите.

През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.

Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.

По стъпките на Вазов: Вазовата пътека

Vesi — Sun, 03 Nov 2013 12:20:07 +0000

Вероятно сте чели произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“. Малко хора, обаче знаят, че прототипа на дядо Йоцо всъщност е реален човек. Мястото е дефилето на река Искър, а времето – края на 19ти век. Искърското дефиле е изключително живописно най-вече през есента. Стръмните склонове на Стара планина, спускащи се към Искър са обагрени в хиляди есенни цветове. От кафяво до жълто, червено, а на места все още се вижда и зеленина. В тази част на България преди век е обичал да се разхожда и самият Иван Вазов. Освен полученото вдъхновение за разказа „Дядо Йоцо гледа“, тук Вазов е написал и част от известните си пътеписи (Малко известен факт е, че Иван Вазов е писал пътеписи). По стъпките на Иван Вазов…

Вазовата пътека се намира между село Заселе и Гара Бов. Спорно е кой начин е най-добрият за да стигнете до Гара Бов – от София времето е едно и също с влак и кола. Естествено, по-удобният начин е с кола. От гарата тръгвате по шосето и скоро ще видите табелка, сочеща накъде е Вазовата пътека. По цялото си протежение пътеката е много добре маркирана и всички завои и чупки са отбелязани с табелки. Не, че има къде да се загубите. По пътя си ще минете в долната част на водопада Скакля – висок 85 метра. В края на лятото и началото на есента притокът му е съвсем малък и е възможно водопадът да е пресъхнал. След около половин час ще стигнете и до горната част на Скакля. От там се открива красива гледка към Гара Бов и отсрещните възвишения на Стара планина. В района се намира и Злия камък, на който дядо Йоцо е „гледал“ към символът на „Нова България“ – влакът.

Маршрути в Стара планина: Вазовата пътека

Първи етап: Как да стигнем до гара Бов Ако идвате от София има два вариант – с кола или с влак. Несъмнено, пътуването с кола е значително по-удобно, отколкото с влак. Да не говорим, че в случая става дума за пътнически, който спира буквално през 15 минути. Въпреки това, ако искате да се потопите напълно в атмосферата, в която е пътувал Иван Вазов – влакът е вашият избор. Интересно е да се каже, че и по двата начина ще стигнете до Вазовата пътека за едно и също време, а пътуването с влак ще е доста по-евтино. Който и начин да изберете трябва да стигнете до Гара Бов (Не до село Бов!). Оттам тръгнете по пътя в посока Мездра и след около 150 метра ще видите голяма бяла табелка с лика на Иван Вазов с означена посоката за Вазовата пътека.

Втори етап: Гара Бов – водопад Скакля Може условно да разделим маршрута по Вазовата пътека на три, посредством водопада Скакля, тъй като се намира почти по средата на пътя. Скакля е висок 85 метра, но притокът на вода е нисък и в някои сухите месеци и есента той почти не съществува. След бялата табелка ще започнете леко да се изкачвате по не особено широк асфалтов път, минаваш покрай махалите на Гара Бов. За около 20 минути ходене ще стигнете до края на къщите и до малко дървено мостче. През лятото понякога на това място става задръстване от многото посетители, които искат да минат по мостчето. Точно до него има малка пещера, която може да ви послужи като заслон ако завали силен дъжд. След моста ще навлезете в рядка гора, като пътят е ясно различим дори и през есента, когато са натрупали листа по земята. Пътят не е особено широк и в по-натоварените дни ще трябва да се изчаквате с другите туристи. Маршрутът през гората се вие като постепенно се изкачвате към водопад Скакля. Ще стигнете до него след около 10 минути ходене. Първо ще го видите от ръба на скала до пътя, а след малко ще се озовете на няколко метра от спускащата се вода. От водопада се открива красива гледка към отсрещната страна на Искърското дефиле.

Водопада Скакля

Трети етап: Водопад Скакля – село Заселе Известен проблем е, че тук няма маркировка накъде продължава пътеката. В натоварените дни това няма да е проблем, защото ще има други хора, но ако сте сами трудно ще трябва да загубите време чудейки се къде е правилния път. Продължението на Вазовата пътека е под водопада Скакля. Пресичате го и ще видите стари, едва забележими бетонени стълби. Минавате по тях и скоро пътеката отново ще стане добре различима. Започва ново изкачване към горната част на Вазовата пътека и отново минавате през гора. Пътят нагоре не е особено стръмен, но на места има повалени дървета и стръмни странични склонове и трябва да сте предпазливи. При някои от склоновете има и метален парапет, но внимавайте като се опирате на него да не поддаде. След около 15тина минути ще излезете от гората на по-широка пътека, от която също се открива гледка към Дефилето. Тук вече парапетът е обновен и са направени стълбове за електрически лампи. Пътеката е павирана, опасните участъци са оградени, а през няколко метра има и кошчета за боклук. Малко ходене ще ви отведе до широка полянка, на която може да отпочинете, да хапнете и като цяло да се насладите на деня. Встрани има и нови дървени беседки с големи пейки и маси. Ако продължите по павирания път ще стигнете до село Заселе и края на Вазовата пътека. В селото има магазини, от които да напазарувате и да се върнете на полянката. Пътят се изминава спокойно за около 10 минути в посока. От него ще се открие прекрасна панорамна гледка към Гара Бов, Искър, Искърското дефиле и отсрещните възвишения на Стара планина. Пътят на обратно е същия, по който дойдохте.