LifeBox » методи

Защо децата понякога лъжат, мамят и крадат?

Vesi — Mon, 20 Jan 2014 11:45:00 +0000

Във всяко семейство рано или късно настъпва този момент: някой от родителите изведнъж “засича” сина си, че нещо е изнесъл от къщи и го е продал. Или намира изчезналите си 10 лева в джоба на дъщеря си. Какво дете отглеждаме, хващат се за главата възрастните.

Психолозите казват: не се тревожете! Подобни епизоди /особено в предучилищна възраст/ още не са доказателство, че в дома ви расте лъжец. Ако обаче инцидентите се повтарят с години и все по-често, време е да изясните защо това се случва и какво трябва да направите, за да промените положението.

Защо лъжат
Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да се избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата!

Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по-нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат.

Задавайки на провинилото се дете въпроси в тази връзка, не влизайте в ролята на инквизитор. Вместо вбесеното “Кой счупи вазата?” кажете: “Толкова харесвах тази ваза. Какво се случи?” Въпросът трябва да направи детето участник в диалог, а не подсъдим. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: “Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Ако вашият син си фантазира, че баща му е президент на известна компания, това е свидетелство, че не му достига самоуважение. Защо на дъщеря ви не й стига да бъде самата себе си и си измисля интрига, представяйки се за друг човек? Причината е същата. Накратко казано – в тези случаи детето иска да види в лъжата истина.

Родителите не бива да забравят, че детето внимателно ги наблюдава. Мама говори по телефона с приятелката си: “Голяма майсторка си, толкова вкусен обяд беше приготвила. Благодаря ти много=” Но дъщерята помни, че вчера всички са обсъждали лошия обяд след гостуването. От гледна точка на възрастния това не е лъжа, а елементарна вежливост, но момиченцето решава, че понякога може и да се послъже. Затова обяснете, че го правите, защото не сте искали да обидите приятелката си.

Защо мамят
Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

Позвънила ви е учителката на дъщеря ви и се е оплакала, че тя непрекъснато я лъже и целият клас е настроен срещу нея. Тук вече трябва да се замислите дали и вие нямате вина за поведението на дъщеря си. Може би сами сте й давали пример, като сте се опитали с измама да уредите някакъв въпрос? Най-прост пример: не сте й купили билет за автобуса, твърдейки, че е още малка.

Защо крадат
Родителите обикновено смятат кражбата за най-сериозното провинение, което може да извърши едно дете. Но това невинаги е справедливо. Разбира се, да се учи детето кое е свое и кое чуждо е необходимо и това трябва да започне от най-ранна възраст.

“Това е камиончето на Петърчо. Помоли го да си поиграеш с него” Но преди да навърши пет години, едно дете трудно разбира защо не може да играе с камиончето, което му харесва. След година обаче то започва да разбира, че без разрешение не бива да се вземат чужди играчки. Но нима можете да го удържите да пъхне в джоба си красивото самолетче, ако никой не го вижда? Когато откриете самолетчето, веднага трябва да се върнете там, където то е намерено, и да го дадете на детето, на което принадлежи.

След което да се извините. За възрастния това наистина е тежка процедура, а какво остава за детето? Но трябва твърдо да настоявате на своето. Детето ви трябва да разбере, че онова, което е взето без разрешение, трябва да се върне незабавно. Постарайте се да му обясните, че това е кражба и как хората се отнасят към такива неща.

В подрастваща възраст кражбата понякога се включва в ритуалната игра по встъпването на детето в определена група от връстници. В тези случаи се съсредоточавайте върху постъпката, а не върху малчугана. Той не е лош – направил е лош избор. Но защо? Вие сте проверявали уроците му, следили сте да е добре облечен, купили сте му компютър. Нима всичко направено не е достатъчно? Да, изобщо не е достатъчно! Не му достига вашата топлота и любов. Дори, бихме казали, интерес към неговия вътрешен живот. Ако кражбата е била част от ритуал, трябва да си изясните защо синът ви е избрал точно тази група деца. Може би в компанията на връстниците си той се чувства съпричастен с по-плодотворни интереси и не се чувства излишен? При всички случаи връщането на откраднатото е задължителна крачка.

Много родители смятат, че провиненията трябва сериозно да се наказват, за да не се повтарят. Заблуждение! Детето изслушва с половин ухо наставленията на баща си, покорно седи вкъщи в неделя, след което се връща при приятелите си и отново извършва кражба. Какво да правите? Трябва да се върнете към началото и да се опитате да разберете какво го тласка към кражбата. Ниско самоуважение? Самота у дома и в училище? Натиск от страна на приятели? Скука? Жажда за приключения? Ако не съумеете да намерите ключа към поведението на детето, посъветвайте се с психолог.

Знае се, че често за подрастващите авторитетът на връстниците е по-важен от този на родителите. Значи възрастните отрано трябва да си създадат авторитет, а не да чакат извънредни обстоятелства. Децата във всяка възраст трябва да знаят, че зад гърба си имат майка и баща, които винаги са готови да ги изслушат, да ги разберат и да им помогнат. Ако такива отношения липсват, ще ви е по-трудно да се преборите с желанието на отрочето си да краде.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ
Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Ако се скарате на тригодишната си дъщеря, която блъска по-малкото си братче, тя вероятно ще продължава. А ако си замълчите, тя скоро ще се успокои и двамата ще започнат да си играят спокойно. Ако лудориите на малчуганите не са опасни за самите тях и за околните, по-добре е възрастните да не се намесват. Лудориите са детският начин за изливане на бурната енергия.

Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.

Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.

Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина, а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.

Източник: blitz.bg

Как да отстраните миризмата на цигари?

Vesi — Tue, 14 Jan 2014 10:19:13 +0000

Ако и вие сте от либералните домакини, които позволяват на гостите си да пушат свободно в жилището, то сигурно дни след срещата домът ви още пази миризмата на цигари. Вижте как да отстраните цигарения дим?
Един от недостатъците на цигарения дим е, че се просмуква в стените, килимите, пердетата и мебелите на жилището, като по този начин остава дълго време след гостуването на пушачите. И ако сте непушач, то най-вероятно това ухание ви дразни още повече.

Започнете като проветрите добре дома – хубаво е да направите течение и да оставите така за поне 10мин., така че свежият въздух да може да циркулира из стаите и да прогони миризмата на цигари.

След това напръскайте стените с пулверизатор, пълен с разтвор от вода и лимонов сок или от вода и бял оцет в съотношение 2:1. Килимите поръсете със сода бикарбонат и оставете така за една вечер. Содата има способността да абсорбира неприятните миризми, без да оставя следи. Сутринта пуснете прахосмукачка, за да почистите песъчинките.

Почистете и мебелите. Използвайте препарат за дърво или ги минете с леко влажна памучна кърпа, на която сте сложили малко омекотител.

За да преборите миризмата на цигари у дома по-лесно при следващо гостуване на пушач, желателно е да вземете някакви мерки преждевременно. Например запалете ароматна свещ, докато гостът ви е запалил цигара. Така пламъкът ще поеме аромата на никотин. Хубаво е обаче да избягвате по-сладникавите ухания, защото смесването им с мириса на цигари може да има обратен ефект. Най-добре заложете на свещи с цитрусов аромат.

Използвайте специален ароматизатор за пепелника – продава се в повечето магазини за домашни потреби. Ако пък не сте попадали на такъв, напоен с оцет памук върши същата работа. Някои слагат книжно тиксо на ключалката на вратата в стаята, където се пуши, за да може миризмата на цигари да не се разпространява. Други пък поставят в ъглите активен въглен.

Но най-сигурният метод за предпазване на дома от миризмата на цигари е, ако учтиво помолите гостите да пушат на балкона.

Източник: rozali.com

Как да се справим с разглезеното дете?

Vesi — Tue, 19 Nov 2013 08:15:37 +0000

Имам една добра и една още по-добра новина! Добрата новина е, че разглезването не е болест, нито перманентно състояние, не е черта на характера, нито се предава генетично. Глезенето е продукт на нашето отношение към детето, с което малчо отвръща и започва да използва несъзнателно, за да изпълни своите желания. Когато децата няколко пъти получат „своето” с тръшкане, мрънкане и налагане, те често започват да използват тези похвати, а уморените мама и тате най-накрая отстъпват, за да спечелят малко спокойствие.

От къде идва?
Ежедневието притиска, работата ни обсебва, а чувството за вина, че все сме заети ни кара да затрупваме малчугана с играчки и дрешки и да изпълняваме всичките му прищевки, за да се порадваме на усмихнатото му личице. Така малчо бързо свиква да е затрупан с материални придобивки и много скоро започва да ги очаква както и да очаква всички да се съобразяват с неговите желания.

Ето я и по-добрата новина – разглезването се оправя, само че не от само себе си.

Ето няколко прости трика, с които справянето с разглезването ще се превърне в лесна и приятна задача.

Списък със задачки

- Не критикувай детето, а само неговата конкретна лоша проява. Избягвай етикети от рода на „лигав” или „глезен”.
- Възлагай на детето дребни задачки, подходящи за възрастта му, за да заслужи изпълнението на някои негови желания

- Ако детето наистина прекалява, вместо да прибегнеш до шамарчета, го накажи да остане на отдалечен в някой ъгъл стол няколко минути или докато не се извини за постъпката.

- Прибери купчините играчки, които са превзели цялата къща и остави само част от тях. След време можеш да извадиш нови

- Запиши малчо на спорт. Спортуването е полезно за него, а и ще го научи на дисциплина

- Вземи на детето домашен любимец. Включвай го в изпълнението на някои задължения по грижата на животинчето. Така детето ще се научи от рано да поема отговорност.
Списък с играчки и закачки

- Погрижи се детето да общува и играе достатъчно с други деца. Ако поради някакви причини детето общува и играе предимно с възрастни, то бързо свиква, че винаги то избира какво да се играе и то печели играта. Игрите с други деца бързо ще го научат, че ако иска да си играят заедно и твоят малчо трябва понякога да може да отстъпва и че не победата в играта не е най-важното нещо.

- Разиграй ситуациите, в които детето е постъпило неправилно с играчки-измислени герои. Питай детето защо Мечето … Чочо е постъпило така. А как е трябвало да постъпи? Използвай разиграните с играчки ситуации, за да подсещаш детето, че не е правилно да се глези или да се налага. Дори и играчките да не са пред него, то много бързо ще си спомни историята, ако му я припомниш в случай на нужда.

- Привлечи вниманието на детето към естествени материали- пръчки, камъчета, листа. Тези безполезни за игра на пръв поглед предмети могат да се окажат много забавни. От тях могат да се правят страхотни колажи, да се подреди огън като на индианците (без да се пали разбира се), да се правят замъци, крепости, торти, горски магазин и какво ли още не.

Не забравяй, че:

- Любовта и ласките и гушкането, с които обгръщаш твоето съкровище, не могат да го разглезят.

- Когато детето плаче, защото се е ударило или е обидено, не бива да му се обяснява, че е глезен и лигав

- Показването на емоциите и споделянето на чувствата не са глезотия

- Да хвалиш детето, когато постъпи правилно за него е най-ценната награда и най-лесния начин да разбере кое поведение е правилно

Източник: liatna-akademia.bg