LifeBox » информация

Банско

Vesi — Mon, 18 Nov 2013 09:28:54 +0000

Банско е разположен на 925 м надморска височина в североизточен Пирин на река Глазне. Той е най-големият ски курорт на Балканите и през зимните месеци не е нужно да ходите в Алпите, за да срещнете олимпийски и световни ски величия – те са тук: на пистите, в механите и нощните клубове. След стартовете за Световната купа градчето стана още по-популярно и космополитно: то отстои само на 160 км от летище София, на няколко часа от всички големи европейски градове, а разширен и подновен панорамен път ви доставя до целогодишната почивка, разнообразните културни събития и емоционалните забавления – за всички възрасти и всеки джоб.
История и традиции
За централния храм в града „Света Троица” местните разказват, че заможните търговци в началото на 19 век много искали да го построят, но според закона турските управници разрешавали това да става само на мястото на старинно църквище. Банскалии закопали в тайна доба на избраното място разпятие и стара икона. Така „доказали”, че имат право да издигнат своя църква. Тя е една от най-големите у нас и е изградена с още една хитрост – над централния вход и досега присъстват символите на християнството и исляма: кръстът и полумесецът. Така построили молитвен дом уж на двете религии и заобиколили още едно изискване – църквите да не са по-големи от джамиите.
Покривът на храма на „Света Троица”, където много хора идват да се венчаят или да кръстят според християнския ни обичай децата си, се крепи на 12 огромни дървени колони, символизиращи 12-те апостоли, а 30-метровата кула-камбанария е строена от майстор Глигор Доюв. Непосредствено до „Света Троица” е родната къща на просветителя Неофит Рилски. Тя е типичен образец на банската архитектура: с каменен градеж, открит чардак, малък двор и високи дувари. На централния градски площад се намира къщата-музей „Никола Вапцаров“, където ще видите родословието на поета и ще научите повече за краткия живот и вдъхновеното му творчество. Ценност представляват и шестте зали на постоянната иконна сбирка „Банска художествена школа”, която се помещава в най-старата точно датирана и запазена сграда в Банско (1749 г.), също обявена за паметник на културата. Още патриотизъм и култура можете да попиете на Етнографската излoжба-базар и във Веляновата къща – една от най-красивите местни сгради от епохата на Възраждането. Тя е била населявана от семейството на Велян Огнев от Дебърската школа, за когото се предполага, че е декорирал църквата „Света Троица” с флоралните мотиви.
Природа и култура
Банско вече предлага целогодишно качествени културни събития, на които можете да се насладите при умерени цени на квартирите и храната, особено извън ски сезона. На поредния джаз фестивал през 2010 г. тук бе един от последните концерти на Краля на соула Соломон Бърк, който въпреки 250-те си килограма изнесе впечатляващ спектакъл, а през 2011 препълненият площад се наслаждава повече от два часа на изумителната Лили Иванова. Организират се още Празник на Банско на 5 октомври и Международен фестивал на планинарското кино през ноември. Празниците на банската традиция през втората половина на месец май с автентичното фолклорно надпяване „Между три планини“ и рок събитието Elevation в Разлог също са в плана.
Любителите на кристално чистия въздух и разпускането сред дивата природа през цялата година са привлечени от Националния парк “Пирин” с най-посещаваните резервати “Баюви дупки-Джинджирица” и “Юлен”. Асфалтиран път води от града до хижа “Вихрен”, откъдето можете да поемете към каменистия първенец с неговите 2914 м. Наблизо е многовековната „Байкушева мура”, а по пътя ще видите величествените смърчове, ще си наберете боровинки и ще срещнете усмихнати хора, каквито вече в големия град няма.
Възможностите за зареждаща почивка за цялото семейство и домашните любимци в Банско и района не свършват дотук: от есента на 2007 функционира „Пирин Голф и Холидейс Клуб”, проектиран от голф легендата Иън Уснам. През септември 2008 г. на около 1100 декара площ официално отвори врати и „Пирин голф и кънтри клуб“, разположен в местността „Бетоловото“. Засега това е най-голямото игрище от планински тип в България, а промоциите и пакетните предложения извън сезона дори на многозвездните хотели си струват да преоткриете забележителностите и красотите между Рила, Пирин и Родопите. Има и редовно функциониращ дебелариум в един от елитните хотели, но кой отива на почивка, за да гладува?

Източник: bonboniera.bg

Стария град – Пловдив

Vesi — Fri, 15 Nov 2013 09:20:26 +0000

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот, и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.

Снимка: bg.wikipedia.org

Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IV век пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I век той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища.

От това време са останали множество добре запазени останки от процъфтяващия град – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация. Тримонциум дотолкова се разраства, че излиза от границите на крепостните стени и се налага да бъдат построени нови. Много от частите на града се разполагат не на хълма, а в подножието му.

По-интересни обекти от римско време са Античният театър, Римският стадион, Античният форум и жилищната сграда „Ейрене”.

Античният театър (Амфитеатърът) е разположен в естествена седловина между Таксим и Джамбаз тепе. Построен е по времето на император Траян (началото на II век). Той е изключително добре запазен. Бил е много пищно украсен и е побирал до седем хиляди зрители. След старателна реставрация днес Античният театър отново е отворен за представления.

Римският стадион се намира под площад „Джумаята”, където е видима само част от него. Датиран е от ІІ в. и е построен по модел на Делфийския стадион – в света има само 12 такива.

Античният форум е разположен до площад „Централен”, в непосредствена близост до Централната поща. Построен е през I век при император Веспасиян. Представлява комплекс от сгради, библиотека, монетарница, одеон и др.

Жилищната сграда „Ейрене” се намира в подлез „Археологически” на бул. „Цар Борис ІІІ”. Има много богата мозаечна украса, включваща изображение на жена, подписано с името Ейрене, датира от ІІІ – ІV в.

Следва византийският период от историята на града – в края на IV век. Малко по-късно тук се заселват и славяни – те кръщават града Пълдин.

По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите й. Хан Крум (управлявал 803 – 814 г.) първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на хан Маламир (управлявал 831 – 836 г.). Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г.

Хисар капия

От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364 г., дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582 г., днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVI век на върха на Сахат тепе.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери, несиметрични и практични, в по-късно време строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите. Новите възрожденски къщи са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието „Пловдивски къщи“. Освен красив архитектурен стил, богатите къщи имат допълнителни пристройки като мраморни кладенци, хранилища за ценни стоки, пристройки за слуги и дори турски бани с пералня. Особено е наблегнато на цветната украса на фасадата с красиви орнаменти, а интериорът е допълнен със стенописи и богати дърворезби по мебелите, тавана и стълбищните парапети.

По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

В интересни възрожденски къщи се разполагат и три от експозициите на Регионалния исторически музей.

В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия.

От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Голяма част от възрожденските къщи са отлично запазени и реставрирани в архитектурния резерват Старинен Пловдив.

Старият град е резерват, който пази ценна част от историята на града. Но той не може да бъде място, което да остане непроменено. Както още от древността една култура стъпва върху основите на друга, за да достигне до нещо ново и по-добро, така и днес Старият град е не просто хълм с руини и къщи. Той е част от съвременния Пловдив, адаптиран и погълнат от нуждите и идеите на новите поколения. Тук се намират Академията за музикално и танцово изкуство (в сградата на Жълтото училище) и Биологическият факултет на Пловдивския университет. Много от възрожденските къщи се използват и до днес като жилищни сгради, а други са превърнати в музеи и галерии. В Античния театър се изнасят представления и концерти. Старият град е любимо място за разходка, а многобройните кафенета и добри ресторанти, някои от които с дълголетна история, правят посещението още по-приятно – особено през горещите летни вечери.

Източник: bulgariatravel.org

Какво трябва да знаем за фонтанелата

Vesi — Wed, 13 Nov 2013 08:28:15 +0000

Когато галите своето новородено по главата, вие с вълнение напипвате място, където напълно отсъства кост, а има само тънка мембрана, под която нещо пулсира. И веднага възниква въпросът: „Може ли това да крие някаква опасност за мъничето?“

Фонтанелата е лишена от костно покритие част от черепа. Това, което напипвате, е голямата фонтанела, а в действителност на главата на детето има не една, а цели шест фонтанели, които съединяват костите на черепа (те са съединително-тъканни образувания). Двойките странични фонтанели (има по две от двете страни) се затварят още до 34-та седмица от вътреутробното развитие. При недоносените деца много често се откриват малки фонтанели, които са разположени между тилната и теменната кост. Абсолютно всяко дете се ражда с открита голяма фонтанела, която още се нарича теменна, връхна. За привържениците на Аюрведа, традиционната система на индийската медицина, голямата фонтанела – е една от чакрите със загадъчно име сахасрара, осъществяваща връзката с космоса. Малката фонтанела е на тила, в областта на бъдещото съединение на тилната и теменната кост. Към тримесечна възраст тя се затваря.

Да не докосваме с ръце?
Често мамите се безпокоят, че през фонтанелата може „да се повреди мозъкът“. В действителност природата е създала мощна защита срещу повреждания на нервната система и главния мозък. Мозъкът е окръжен от три обвивки: мека (това е тънка съединителна тъкан, която покрива мозъка), паяжиновидна (която, като паяжина създава основа за разполагането на съдовете) и твърда („капсулата“ на мозъка, достатъчно здрава и еластична). Освен това, костите на черепа и кожата създават допълнителна защита. Пространството между обвивките е запълнено с течност – ликвор, която играе ролята на буфер и още повече усилва „отбраната“ на мозъка от сътресения. По такъв начин се получава, че в областта на фонтанелата мозъкът е защитен от три обвивки, ликвор и кожа. Пръстите не могат да пробият тази преграда! Слагайки на нея пръст, е възможно да почувствате пулсация – по кръвоносните съдове се предава биенето на сърцето на вашето дете. Когато детето плаче, фонтанелата се напряга и е възможно да се подуе – това също е абсолютно нормално явление.

Форма и размер
По форма голямата фонтанела прилича на ромб. Размерът й се определя от доктора, измервайки разстоянието между неговите страни, а не по диагонал. Нормите са различни: от 0, 5 х 0, 5 до 3 х 3 см. Малката фонтанела най-често наподобява триъгълник. От какво зависи? Доказано е, че има генетична обусловеност. Забелязва се взаимосвързаност и между начина на хранене на майката по време на бременността и размера на фонтанелата. Така, фонтанела с размери, превишаващи 3 х 3 см, показва на педиатъра това, че по време на вътреутробния период детето не е получавало достатъчно калций и витамин D. Възможно е поради това, че по време на бременността майката не е обичала да се разхожда и да яде млечни продукти, и не е приемала достатъчно витамини. И обратно, по-малката по размер фонтанела показва, че майката е правила много слънчеви бани, приемала е много риба и продукти, богати на калций. Така че бременните трябва да приемат от всичко с мярка.

Във всеки случай, няма място за притеснение, ако в първите дни от живота фонтанелата се увеличи – заради това, че размерът на главата постепенно се връща към началните размери, фиксирани преди раждането; а по-късно, с растежа на детето, започва да намалява. Освен фонтанелата, на главата на новороденото се откриват и „шевове“ – намиращи се между костите на черепа. Природата специално се е погрижила за това главният мозък на детето да страда по-малко при раждането, и е създала система от еластично-податливи шевове и фонтанели.

При преминаване през родовите пътища (а това не е лека задача – промушване между костите на таза !) главата на мъника се конфигурира, тоест изменя своята форма и размер. Костите, от които е сформиран черепът, са подвижни и по време на раждането се изместват, като се приближават една към друга. Окръжността на главата става по-малка. В резултат на това детето се появява по-лесно на бял свят.

След раждането главата постепенно придобива своята първоначална форма. А фонтанелите продължават „да имат своя принос“ за здравето на детето. Например, понякога при новородените има повишено вътречерепното налягане, което може да бъде следствие от протичането на раждането или от вътреутробна инфекция. Измествайки се малко, шевовете и фонтанелите са способни да компенсират това състояние. Ако не се случи това, възможно е детето да страда от болка в главата. Затова детските невролози винаги обръщат внимание на изменението в размерите и напрежението на фонтанелата.

Кога се затваря фонтанелата?
Затварянето на голямата фонтанела обичайно се случва към дванайсет-осемнайсет месечна възраст, рядко около две години.

Ако фонтанелата се е затворила до шестия месец, родителите трябва да се консултират с детски невролог: при детето може да се формира микроцефалия. Причината за подобна патология е в това, че ранното затваряне на шевовете и фонтанелите препятства растежа и нормалното развитие на главния мозък.

Ако фонтанелите се затворят след осемнайсет месеца, е възможно детето да има рахит, за който трябва наблюдение и лечение. Обезателно отидете на педиатър.

Вътре и отвън
Сега възможностите на диагностичните апаратури толкова са се развили, че на доктора нищо не му коства да „надникне вътре“ в черепа на детето и да види дали няма някакви патологични изменения. Апаратът за ултразвукова диагностика е със специални датчици и през откритата голяма фонтанела може да се види мозъчният вентрикул (т. нар. мозъчно стомахче – кухина, изпълнена с гръбначно-мозъчна течност, част от структурната комуникационна система в главния мозък, свързана с транспорта и обмена на хранителни вещества, имунологичната и механична защита и метаболитната хомеостаза на мозъка) и мозъчното вещество, и да се оцени евентуална промяна в тях. Това значително облекчава диагностиката и лечението на много сериозни заболявания.

Задължително трябва да заведете детето на лекар, ако…

* Краищата на фонтанелите и шевовете между костите на черепа се размекват, детето е станало много неспокойно, поти се, косата на тила му започва да окапва – всички те са симптоми на рахит, който се лекува със специално предписани дози витамин D.

* Фонтанелата, вместо да смалява своите размери, става все по-голяма и по-голяма, а окръжността на главата рязко започва да се увеличава; детето е станало по-плачливо и неспокойно или, напротив, много забавено. В този случай обезателно трябва да го заведете на детски невролог, тъй като има опасност от формиране на хидроцефалии (увеличение на размерите на вентрикулите поради натрупване на ликвор).

* Фонтанелата хлътва – това може да означава, че в организма на детето има недостиг на течности, в резултат от остра коремна инфекция, съпроводена от обилно разстройство и/или повръщане. Други възможни причини са продължителна висока температура или недохранване.

Ако детето се е родило с фонтанела с големи размери, то и затварянето й ще стане по-късно. И окръжността на главата може да не бъде съвсем детска, ако баща му не може да си намери зимна шапка с нужния размер. И обратно, ако фонтанелата на мъника се затвори около шестия месец, не трябва да се обвинявате, че през цялата бременност не сте пропуснали и ден без да си хапнете извара и сирене. Просто вашето дете добре усвоява калция. Важното е костите на черепа да растат и окръжността на главата да се увеличава с около 1-1, 5 см на месец.

Какво да правим за фонтанелата?
Особено внимание и специална грижа не са необходими – минималната предпазливост е всичко. Разресването не може да навреди на фонтанелата. А най-добре е, ако вие от самото раждане на детето се вслушвате в съветите на доктора, навреме да започнете да му давете витамин D, да му правите масаж, много да се разхождате и да го кърмите. Тогава вашето дете ще бъде весело, активно и с крепко здраве.

Източник: kenguru.bg