LifeBox » възпитание

10 заповеди за родители

Vesi — Tue, 26 Nov 2013 09:22:35 +0000

Януш Корчак

“Детето е парченце пергамент, старателно изрисуван с дребни йероглифи, само съвсем малка част от които вие някога ще бъдете способни да дешифрирате.” Това са част от думите, с които полско-еврейският педиатър и писател Януш Корчак се обръща към родителите в книгата си „Обичай всяко дете”. Мъдростта от изследванията му в областта на детското развитие остават ненадминати и ценни до днес.

Корчак е роден през 1878 и загива на 5 август 1942 в концлагера “Треблинка”, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва. Докато работи в областта на педиатрията и детската психология пише още:

“Като родител казвате “Тя е длъжна да… Искам тя да…” И се оглеждате за модел, който детето ви да последва. И търсите живот, който дъщеря ви да има. Игнорирате факта, че всичко около вас е посредственост и баналност. Хората се скитат наоколо, щъкат, суетят се за малки проблеми, течащи амбиции, невдъхновени цели, неизпълнени надежди, вечни копнежи. Къде е щастието? Какво точно представлява? Знаете ли пътя към него? Съществуват ли тези, които може да го знаят? Ще бъдете ли равни със задачата? Как човек може да очаква бъдещето и да предлага защита?

Детето е като пеперуда, която се носи под поройния дъжд на живота. Как да го напоите със сила, без да нарушавате лекотата на полета? Как да го възпитате, без да намокрите крилете му? Трябва ли човек да предложи собствения си пример, помощ, съвет и думи? Ами ако ги отхвърли всичките?

Просто помнете: Дете, гладно за съвети и посока ще ги погълне, ще ги насочи и асимилира. Прехранено с морални правила, детето ще страда от отвращение.”

Корчак остава популярен сред руските източници с 10 заповеди за родители, в които той е цитиран. Те са следните:

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той – на трети и така… Това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не “нашето” или “своето” дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Източник: d-rmario.com

Как да се справим с разглезеното дете?

Vesi — Tue, 19 Nov 2013 08:15:37 +0000

Имам една добра и една още по-добра новина! Добрата новина е, че разглезването не е болест, нито перманентно състояние, не е черта на характера, нито се предава генетично. Глезенето е продукт на нашето отношение към детето, с което малчо отвръща и започва да използва несъзнателно, за да изпълни своите желания. Когато децата няколко пъти получат „своето” с тръшкане, мрънкане и налагане, те често започват да използват тези похвати, а уморените мама и тате най-накрая отстъпват, за да спечелят малко спокойствие.

От къде идва?
Ежедневието притиска, работата ни обсебва, а чувството за вина, че все сме заети ни кара да затрупваме малчугана с играчки и дрешки и да изпълняваме всичките му прищевки, за да се порадваме на усмихнатото му личице. Така малчо бързо свиква да е затрупан с материални придобивки и много скоро започва да ги очаква както и да очаква всички да се съобразяват с неговите желания.

Ето я и по-добрата новина – разглезването се оправя, само че не от само себе си.

Ето няколко прости трика, с които справянето с разглезването ще се превърне в лесна и приятна задача.

Списък със задачки

- Не критикувай детето, а само неговата конкретна лоша проява. Избягвай етикети от рода на „лигав” или „глезен”.
- Възлагай на детето дребни задачки, подходящи за възрастта му, за да заслужи изпълнението на някои негови желания

- Ако детето наистина прекалява, вместо да прибегнеш до шамарчета, го накажи да остане на отдалечен в някой ъгъл стол няколко минути или докато не се извини за постъпката.

- Прибери купчините играчки, които са превзели цялата къща и остави само част от тях. След време можеш да извадиш нови

- Запиши малчо на спорт. Спортуването е полезно за него, а и ще го научи на дисциплина

- Вземи на детето домашен любимец. Включвай го в изпълнението на някои задължения по грижата на животинчето. Така детето ще се научи от рано да поема отговорност.
Списък с играчки и закачки

- Погрижи се детето да общува и играе достатъчно с други деца. Ако поради някакви причини детето общува и играе предимно с възрастни, то бързо свиква, че винаги то избира какво да се играе и то печели играта. Игрите с други деца бързо ще го научат, че ако иска да си играят заедно и твоят малчо трябва понякога да може да отстъпва и че не победата в играта не е най-важното нещо.

- Разиграй ситуациите, в които детето е постъпило неправилно с играчки-измислени герои. Питай детето защо Мечето … Чочо е постъпило така. А как е трябвало да постъпи? Използвай разиграните с играчки ситуации, за да подсещаш детето, че не е правилно да се глези или да се налага. Дори и играчките да не са пред него, то много бързо ще си спомни историята, ако му я припомниш в случай на нужда.

- Привлечи вниманието на детето към естествени материали- пръчки, камъчета, листа. Тези безполезни за игра на пръв поглед предмети могат да се окажат много забавни. От тях могат да се правят страхотни колажи, да се подреди огън като на индианците (без да се пали разбира се), да се правят замъци, крепости, торти, горски магазин и какво ли още не.

Не забравяй, че:

- Любовта и ласките и гушкането, с които обгръщаш твоето съкровище, не могат да го разглезят.

- Когато детето плаче, защото се е ударило или е обидено, не бива да му се обяснява, че е глезен и лигав

- Показването на емоциите и споделянето на чувствата не са глезотия

- Да хвалиш детето, когато постъпи правилно за него е най-ценната награда и най-лесния начин да разбере кое поведение е правилно

Източник: liatna-akademia.bg

Добрите родители не се боят да кажат НЕ!

Vesi — Fri, 15 Nov 2013 14:09:19 +0000

Кога за последно се озова насред магазина с дете, което се тръшка по пода с виковете: “Искам, искааам… Купи ми гоооо!“…? Малко други неща са в състояние да предизвикат толкова неодобрителни погледи от околните.

Именно в такъв момент обаче е важно да сдържиш емоциите си и да кажеш „Не!“.

Някои родители лесно се подлъгват в подобни ситуации. Водени от чувството за неудобство („Пак ще ме изкоментират всички от квартала.“), те бият „отбой“ и бързо решават проблема, като пускат причината за детската истерия в пазарската количка. А за да запазят капка самоуважение, заявяват с най-категоричен тон: „Ако продължаваш да не слушаш, ще върна играчката обратно в магазина!.“ Или „Това е за последно – нов подарък ще получиш чак на следващия голям празник…“

От личен опит знам какво се случва после – толкова желаната играчка същата вечер е обявена за „глупава“ и бива захвърлена в някой ъгъл, а на следващия ден битката за нови и нови подаръци започва отначало.

След няколко години обаче малкото ти (капризно) съкровище, свикнало да получава всичко на мига с помощта на викове и тръшкане, ще се превърне в нетърпеливо и вечно недоволно дете, убедено че светът се върти около него. Няма да си в състояние да го накараш да направи каквото и да било, ако то не му носи светкавична печалба.

Има начин да се справиш с детските капризи и да намалиш напрежението, което отказът ти неминуемо ще предизвика. Ето няколко изпитани трика за всякакви ситуации. С тяхна помощ твоето Не! ще носи позитивно послание за малкото човече.

1. Прояви достатъчно разбиране и интерес, преди да откажеш с „Не!”.

Не бързай да отсечеш: “Не, днес няма да купуваме нищо подобно!”, да изтръгнеш играчката от ръцете и да задърпаш хлапето в другата посока. Опитай така: разгледайте я заедно, след което кажи: “Тази играчка е наистина интересна. Какво ли може да прави? Колко жалко, че днес вече не можем да купим нищо повече.” После насочи вниманието му към нещо друго и продължи нататък.

2. Кажеш ли „Не!“ веднъж – продължавай нататък, не се разколебавай и никога не променяй решението си.

Например след като вече си отказала да купиш играчката, премини бързо нататък към другите щандове, без да се спираш. Колкото по-бързо се отдалечиш от желания обект, толкова по-добре.

3. Когато е възможно, казвай „Не!“, като всъщност казваш „Да!“.

Предложи на детето някаква алтернатива. Следващият път, когато малкото човече си заплюе поредното чудо на техниката, опитай с: “Можеш да имаш тази супер книжка за оцветяване вместо това.” По-добре е от категоричното “Не. За теб повече нищо, което работи с батерии.”

4. Когато раздразнението ескалира, на помощ идва хуморът.

Искрено завидях наскоро на търпението на една майка, чието дете се беше запънало пред щанда с играчките с викове: “Искам яяя! Не те обичам, мамо!!!” Въпросната мама със завидно самообладание отговори: “Миличка, играчката не е лоша, но предишната ти кукла всъщност беше мнооого по-хубава.” След малко двете продължиха нататък, без повече обяснения.

5. Опитай да постигнеш добро съотношение между „Не!“ и „Да“.

Ако детето ти не е свикнало да получава откази, то винаги ще реагира бурно на поставено ограничение. Ако обаче по цял ден обаче получава забрана след забрана, ще израсне като негативно настроена личност. Децата много бързо се ориентират дори кой от двамата родители е по-склонен на отстъпки и насочват „изнудването” обикновено към него, когато искат да получат нещо.

6. Детето расте и заедно с това трябва да се променя твоето „Не!“.

През първата година бебешките нужди и желания съвпадат. Така че малкото човече практически не получава откази. През втората година обаче се появяват желания и стремежи, които не винаги са безопасни за детското здраве. „Не!“ и „Да“ в този период стават поравно.

Внимавай с детето между 14-ия и 18-ия месец – мъничето ще започне да ти се противопоставя. Например да откаже категорично да върви в посоката, в която ти искаш да се движите. Твоят отказ в този момент е хубаво да бъде с алтернативни думички. А около 18-ия месец детето ще трябва да свикне, че думичката „Не!“ е просто „част от живота”. На този етап можеш да му обясняваш какво и защо му отказваш. Не го третирай като бебе – малкото човече вече е пораснало! Около 2-та си година самото хлапе ще е станало експерт в произнасянето на „Не!“ в отговор на твоите желания .

7. Използвай въображението си и измисли алтернатива, вместо да повтаряш „Не!“ до безсъзнание.

Ако имаш например енергично момченце, което не спира да се катери по шкафовете и да събаря всичко от рафтовете, е по-добре да го изведеш на детската площадка, вместо да викаш след него. Смяната на обстановката и средата, подходяща за мъничето – играчки за катерене, пространство за тичане, ще успокоят духовете и на двама ви. Озовеш ли се в ситуацията да преследваш като полицай малкия разбойник, явно е време за нещо по-забавно. Излезте на рзходка и го остави да потича.
8. Дори и в най-ранните месеци, детето трябва да свикне да разпознава езика на тялото ти и да осъзнае кои жестове, мимики, поведение означават „Стоп!”.

Първото ухапване по време на кърмене и твоето стреснато изражение говорят много ясно на бебето „Не го прави!“; първият път, когато е допълзяло до масата и е хванало опасен предмет, то е регистрирало по разтревоженото ти изражение, че е в опасност. Детето, което е свикнало да открива одобрение във всичките ти жестове (обичта и гордостта, изписани на лицето ти, нежността на твоите прегръдки), ще реагира бързо на всяка промяна в езика на тялото ти, която подсказва негативна емоция. Колкото повече му показваш обичта си, толкова по-лесно ще разпознава ситуациите, в които трябва да спре.

9. Усъвършенствай „Онзи поглед”.

Помним го и ние самите от нашето детство – предупредителният поглед на мама, който казва, че още секунда и ще преминеш границата, след която… Върши работа, без да си казала и думичка. Очите ни ясно изразяват това, което мислим и чувстваме – ако си ядосана на детето, то бързо ще го „прочете” в погледа ти. Затова е важно малкото да разбере, че не одобряваш поведението му, а не самото него.

10. Използвай алтернативни думички.

Ако повтаряш „Не!“ като мантра, това намалява силата на посланието, което отправяш. Опитай с други думички, подходящи в определени ситуации. Например, ако бебето е допълзяло до купичката с кучешката храна, вместо инстинктивно да извикаш „Не!“, използвай „Мръсно е! Носи болести!”. Направи го пак и пак – всеки път, когато мъничето реши да докопа лакомствата на домашния любимец. Фразата – една и съща, и разтревоженият израз на лицето ти, ще му помогнат да разбере.

11. Използвай „Онзи глас”.

След като си усъвършенствала „Онзи поглед”, идва ред на предупредителния тон, който ще използваш в ред ситуации: когато детето пресича границите на добрите маниери, застрашава безопасността и здравето си. След третата годинка мъничетата лесно са в състояние да разпознаят само от тона на гласа ти кога не се шегуваш и ситуацията е станала сериозна. Нека „предупредителният глас” да е овладян, категоричен и грижовен.

12. Избягвай капаните.

Има ситуации, в които трябва да си наясно какво ще последва. Например, ако заедно с детето пазаруваш подарък за рождения ден на съседчето. Постарай се да обясниш ситуацията на детето още преди да сте влезли в магазина – кажи му, че днес ще купите само един подарък и той ще е за друго дете. Така мъничето ти ще влезе в царството на играчките с определени очаквания, а ти ще избегнеш разправиите в стил: „Не, този подарък е за Ивчо, не е за теб…“.

13. Нека детето започне да пести пари само.

Ако вече ходи на училище и има някакви джобни, няма нищо по-добро от това да се научи да спестява част от тях, за да ги даде за играчка. Със сигурност тя няма да му омръзне още в деня на закупуването.

14. Ако си от майките, които просто не могат да отказват на децата си…

Може би самата ти не осъзнаваш, но си започнала да отказваш на малкото си съкровище буквално в първите часове след раждането. Случило се е още с първите опити на бебето да засуче, когато си отдръпвала гърдата, която новороденото е захванало неправилно, за да го научиш как да засуче. Това е бил и първият ви урок по дисциплина: за да се нахрани добре мъничето ти, а ти да се предпазиш от разранени зърна.

И това е само началото! Независимо дали ще използваш думичката „Не!“, или „Не пипай!“, „Спри!“, или пък просто вземаш от ръцете му неподходящия предмет и го залъгаш с играчка, ти му помагаш след време да знае, че трябва първо да помисли, преди да направи нещо опасно

15. Обичай мъдро детето си!
Щастливи растат не децата, на чиито капризи постоянно угаждаме. Щастливо е детето, чиято майка го обича толкова, че да му поставя ограничения! Твоето малко съкровище очаква от теб да знаеш кога да кажеш: „Не!“. Остави го малко да ти се посърди – така като порасне ще бъде едно щастливо и отговорно хлапе.

Източник: moetodete.bg