Вероятно сте чели произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“. Малко хора, обаче знаят, че прототипа на дядо Йоцо всъщност е реален човек. Мястото е дефилето на река Искър, а времето – края на 19ти век. Искърското дефиле е изключително живописно най-вече през есента. Стръмните склонове на Стара планина, спускащи се към Искър са обагрени в хиляди есенни цветове. От кафяво до жълто, червено, а на места все още се вижда и зеленина. В тази част на България преди век е обичал да се разхожда и самият Иван Вазов. Освен полученото вдъхновение за разказа „Дядо Йоцо гледа“, тук Вазов е написал и част от известните си пътеписи (Малко известен факт е, че Иван Вазов е писал пътеписи). По стъпките на Иван Вазов…

Вазовата пътека се намира между село Заселе и Гара Бов. Спорно е кой начин е най-добрият за да стигнете до Гара Бов – от София времето е едно и също с влак и кола. Естествено, по-удобният начин е с кола. От гарата тръгвате по шосето и скоро ще видите табелка, сочеща накъде е Вазовата пътека. По цялото си протежение пътеката е много добре маркирана и всички завои и чупки са отбелязани с табелки. Не, че има къде да се загубите. По пътя си ще минете в долната част на водопада Скакля – висок 85 метра. В края на лятото и началото на есента притокът му е съвсем малък и е възможно водопадът да е пресъхнал. След около половин час ще стигнете и до горната част на Скакля. От там се открива красива гледка към Гара Бов и отсрещните възвишения на Стара планина. В района се намира и Злия камък, на който дядо Йоцо е „гледал“ към символът на „Нова България“ – влакът.

Маршрути в Стара планина: Вазовата пътека

Първи етап: Как да стигнем до гара Бов Ако идвате от София има два вариант – с кола или с влак. Несъмнено, пътуването с кола е значително по-удобно, отколкото с влак. Да не говорим, че в случая става дума за пътнически, който спира буквално през 15 минути. Въпреки това, ако искате да се потопите напълно в атмосферата, в която е пътувал Иван Вазов – влакът е вашият избор. Интересно е да се каже, че и по двата начина ще стигнете до Вазовата пътека за едно и също време, а пътуването с влак ще е доста по-евтино. Който и начин да изберете трябва да стигнете до Гара Бов (Не до село Бов!). Оттам тръгнете по пътя в посока Мездра и след около 150 метра ще видите голяма бяла табелка с лика на Иван Вазов с означена посоката за Вазовата пътека.

Втори етап: Гара Бов – водопад Скакля Може условно да разделим маршрута по Вазовата пътека на три, посредством водопада Скакля, тъй като се намира почти по средата на пътя. Скакля е висок 85 метра, но притокът на вода е нисък и в някои сухите месеци и есента той почти не съществува. След бялата табелка ще започнете леко да се изкачвате по не особено широк асфалтов път, минаваш покрай махалите на Гара Бов. За около 20 минути ходене ще стигнете до края на къщите и до малко дървено мостче. През лятото понякога на това място става задръстване от многото посетители, които искат да минат по мостчето. Точно до него има малка пещера, която може да ви послужи като заслон ако завали силен дъжд. След моста ще навлезете в рядка гора, като пътят е ясно различим дори и през есента, когато са натрупали листа по земята. Пътят не е особено широк и в по-натоварените дни ще трябва да се изчаквате с другите туристи. Маршрутът през гората се вие като постепенно се изкачвате към водопад Скакля. Ще стигнете до него след около 10 минути ходене. Първо ще го видите от ръба на скала до пътя, а след малко ще се озовете на няколко метра от спускащата се вода. От водопада се открива красива гледка към отсрещната страна на Искърското дефиле.

Водопада Скакля

Трети етап: Водопад Скакля – село Заселе Известен проблем е, че тук няма маркировка накъде продължава пътеката. В натоварените дни това няма да е проблем, защото ще има други хора, но ако сте сами трудно ще трябва да загубите време чудейки се къде е правилния път. Продължението на Вазовата пътека е под водопада Скакля. Пресичате го и ще видите стари, едва забележими бетонени стълби. Минавате по тях и скоро пътеката отново ще стане добре различима. Започва ново изкачване към горната част на Вазовата пътека и отново минавате през гора. Пътят нагоре не е особено стръмен, но на места има повалени дървета и стръмни странични склонове и трябва да сте предпазливи. При някои от склоновете има и метален парапет, но внимавайте като се опирате на него да не поддаде. След около 15тина минути ще излезете от гората на по-широка пътека, от която също се открива гледка към Дефилето. Тук вече парапетът е обновен и са направени стълбове за електрически лампи. Пътеката е павирана, опасните участъци са оградени, а през няколко метра има и кошчета за боклук. Малко ходене ще ви отведе до широка полянка, на която може да отпочинете, да хапнете и като цяло да се насладите на деня. Встрани има и нови дървени беседки с големи пейки и маси. Ако продължите по павирания път ще стигнете до село Заселе и края на Вазовата пътека. В селото има магазини, от които да напазарувате и да се върнете на полянката. Пътят се изминава спокойно за около 10 минути в посока. От него ще се открие прекрасна панорамна гледка към Гара Бов, Искър, Искърското дефиле и отсрещните възвишения на Стара планина. Пътят на обратно е същия, по който дойдохте.