Д-р Анета Попиванова – педиатър-неонатолог, председател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, зам. председател на Националния комитет по кърмене. Началник отделение „Физиологично” в Клиника по неонатология при УАГБ „Майчин дом”

Кърменето е естественият начин за хранене на бебето. Така са се хранили бебетата откакто свят светува и откакто има хора. Адаптираните млека или млеката за кърмачета, както сега се наричат, влизат в широка употреба от началото на миналия век. Те са създадени на базата на кравето мляко. От момента на създаването си до сега, производителите им се опитват непрекъснато да доближат състава им до състава на майчината кърма. Майчината кърма е златният стандарт. Млеката за кърмачета имитират нейния състав. Майчината кърма е „жива течност“, променяща състава си с израстването и развитието на бебето, за да отговори на непрекъснато променящите се нужди от хранителни вещества, имуноглобулини, растежни фактори, витамини на бързо развиващия се детски организъм.

За майката кърменето също носи преимущества и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
Хормоните, които са отговорни за изтичането на млякото от гърдата влияят върху съкращаването на мускулатурата на матката след раждането, а това е важно за спиране на кръвотеченията след раждане. По този начин се профилактира развитието на анемия при майката. Колкото по-голяма е общата продължителност на кърменето през целия живот на жената, толкова по-ясно са изразени неговите благоприятни въздействия върху здравето й. Намалява се рискът от развитие на рак на гърдата и яйчниците и от развитие на остеопороза в по-късна възраст. Не на последно място в процеса на кърменето между майката и бебето се създава една изключително силна емоционална връзка. Този чест контакт между майката и бебето позволява изграждането на един много по-хармоничен тип нервна система у него и оформянето на връзки в мозъка, които благоприятстват изграждането на един много по-уравновесен, по-спокоен характер, с много по-добра адаптивност към външните дразнители.

Международните препоръки са, че кърменето трябва да продължи толкова дълго, колкото майката и бебето пожелаят с подходящо за възрастта захранване и хранене с други, немлечни храни. Това означава, че някъде около шестия месец кърмачето е готово физически и нервно-психически да започне да се храни по друг начин. Дотогава кърмата отговаря напълно на нуждите на развиващия се организъм на кърмачето. Няма нищо страшно, ако кърменето продължи до втората година. Това по никакъв начин не влияе негативно – нито емоционално, нито физически, нито за психологическото съзряване на детето, независимо от неговия пол. Това са редица предубеждения, които съществуват в нашето общество, но няма нито едно проучване, което да доказва вредното въздействие на продължителното кърмене върху физическото, психическото и емоционалното здраве на майката и бебето.